Медалисти...
16:00h. Неделя, 1 юли, не точно "July morning", по-скоро запичане по симитлийски. След едночасова борба, момчетата извоюваха заслужено победата в този мач (1:1 но за нас си е победа) равняваща се на сребърните медали за втора поредна година в лигата на форумите. Моята разколебана несериозност ме направи пряк свидетел, но не и участник на терена, за което вината си е изцяло моя.
Жегата на попречи на борбените симитлийци, водени от своя треньор (доказвайки се и на терена) и от пообъркания в този мач капитан. Ванката дотолкова се увлече в прегръдки с противниковите играчи, че за момент се притесних.
Жегата на попречи на борбените симитлийци, водени от своя треньор (доказвайки се и на терена) и от пообъркания в този мач капитан. Ванката дотолкова се увлече в прегръдки с противниковите играчи, че за момент се притесних.
Притеснението трая почти до края когато една дузпа донесе справедливоста. Множеството подвиквания към съдията дадоха резултат и това го прекърши. Дузпа, гол, 1:1 и сребро.
Така приключи и това издание на лигата, и тази година доказахме че сме единствения отбор чиито химн знаят дори и най-върлите му противници.
3 коментара:
Честиторис, честиторис. Ще дам медала на Макс в петък. ;)
Predi tova mojesh da smenish lepenkata s takava deto pishe 13 miasto! :-)
Е защо пък 13-ти ве? На Макс му отива най-много 69, хяхя. :)
Публикуване на коментар