Детство мое...телевизионно - vol.1

Колко бързо отмина безгрижното детство, безкрайните игри по градинки и паркове, които обикновенно свършваха с разтревожени родители, шамари, дърпане на уши и жужене на комари около светещите лампи. Времена в които нямаше GSM-и, нямаше компютри, интернет и скайп. Единственият начин да те приберат вкъщи беше провикване през балкона (ако си пред блока) или по-сигурния, родителска хайка из махалата. Лято е, ваканция, няма училище, няча уроци. По цял ден игри и пакости, далеч от вкъщи. Но все пак имаше нещо, което успяваше да прикове от време на време вниманието ми вкъщи и то съвсем доброволно. Телевизора! Сред купищата безмислени и скучни за мен предавания (Бразди, Всяка Неделя, Панорама, С бъклица и дрян, Панорама и най-ужасното Время) по единствената телевизия се прокрадваха детските филми, които обикновенно почваха в 17:30 ч. В тези моменти градинките опустяваха и всичките "таралежи" се строявахме пред телевизорите. Това бяха нашите мечти, нашите идеи, нашите разбирания за света извън махалата, това беше нашият малък свят. В това отношение, българските филми от това време са просто великолепни. До ден днешен не съм гледал по-добър и естествен за времето си детски филм от някогашните такива.

Тук ще обърна внимание на българското кино от моето детство, филми изпълнени с много усмивки и прекрасна музика, която и до ден днешен щом чуя, започвам да си тананикам. Нека опитам да свържа следващите звук и картина с вашите спомени, а ако имате какво да добавите, заповядайте.

1. Войната на таралежите - 1979

И незабравимата песен към него.

2. Васко Да Гама от село Рупча - 1986
Песента от филма.


3. Изпити по никое време - 1974
Песента от филма.


4. Таралежите се раждат без бодли - 1971
Откъс от филма.


5. С деца на море - 1972
Песента от филма.


6. Рицар без броня - 1966
Откъс от филма.


7. Куче в чекмедже - 1982
Откъс от филма.


8. Петимата от Моби Дик - 1970
Песента от филма.


9. Рицарят на бялата дама - 1982
Песента от филма.


10. Неочаквана ваканция - 1981
Детство мое.

*PS - Това не е класация, това са просто 10-те филма, които са част от моето детство!

re-year mix...

Спомена за изминалата година е още пресен, затова и ви споделям последния си микс от нейният завършек...

http://tranz.it/load.php?id=emRLB8wWEOywf72Y226155

Night shots...

В търсене на светлината в мрака, намираш топлина, опитва се да ти избяга, да се скрие в тъмната страна. Последвай я и там където, мисълта се свързва със сърцето, вдигни глава и потърси с очи, къде огряват нейните лъчи. Подай ръка и замълчи, сега сте само двама, тя и ти...

Action day ...

Всичко е добре, когато завършва добре. Тази поговорка важи в пълна сила за днешния ден, който започна с пожар. Лудите над нас пак се бяха запалили, пушека обаче се вие нагоре и аз нищо не съм разбрал. Съседката от 6 етаж разтревожена ми звънна на вратата, от там веднага викаме пожарна и аз тичам да видя горе какво става. Пред вратата се събрали няколко комшии и умуват как да я отворят. Разбутах ги и като филмов герой с един як шут около бравата я разбих. От вътре лумна гъст, непрогледен дим. Ако е имало вакуум го наруших, но Здравка беше вътре. Лудоста й и липсата на чувсто за съхранение я прати още по навътре при виковете ми да дойде навън. Пробвах да влеза, но не се дишаше, намокрих една кърпа и с нея на устата влязох. Нищо не виждах а и хората навън се притесниха. След секунди пожарникарите дойдоха и си свършиха работата, а Здравка избяга по Дондуков в търсене на поредното фасче. От толкова фасчета, накрая голяма пушилка. Може би неосъзнато й харесва.

Пожара ни позабави карането с Мишо и Роб. Замъкнахме се на 40км. от София, преди Ихтиман. Оставихме колата и айде на колелата, през гори и полянки, рекички, срещи с мотокросисти, които не посмяха да продължат. Ние обаче продължихме, а бяхме с непълна карта на GPS-a. Хората, коите срещахме в селцата ни гледаха учудено, а най-красноречив беше един възрастен мъж, който на въпроса ми дали има път натам където сме тръгнали ни погледна и каза " Абе то път има, или поне имаше преди години, ама вас не ви ли е страх?". Не ни беше до момента в който пътеката изчезна, загубихме я. Свечеряваше се а бяхме в гората, с ясна посока и без никаква ясна следа от път или пътека. Започна едно безкрайно бутане в нищото, нагоре-надолу.

Стана тъмно и пуснахме 2та фара, които имахме, единия умря не след дълго. След още няколко километра притеснението на моменти прерастваше в отчаяние. Губихме обхват на GSM и при първата възможна чертичка обхват се свързахме с Бен, успяхме да му дадем GPS координати и той се свърза със спасителите чрез телефон 112 (браво, че го има). В един момент с Роб взехме решение да оставим колелата, за да се движим по-бързо. Мишо отказа, заяви, че ще си го бута. Краченето без колела вървеше добре, скоро ни се обадиха и спасителите, намерихме и път а те ни увериха за вярната посока. В общи линии от 20км. маршрут повече от половината ни мина в бутане. Една голяма обеца на ухото, която никога нямя да сваля. Утре ще запаля свещичка, а Мишо и Роб ще приберат колелата (ако са там).

Web of the day... ADIDAS

Достатъчно е да се заиграете в началото, после удоволствието идва само!

*PS - Ако липсва играта в зародиш, след време въобще няма да ти е до нея.