вторник, 19 август 2008 г.

Строежа...

Улиците в центъра, които не са още синя зона са на изчезване. Идвайки на работа всяка сутрин се запътвам към карето около този строеж, бившият Военноисторически музей до НДК. Настоящия строеж дочувам, че ще бъде някаква сграда на НАТО. Горко им. Та около този строеж е много апетитно за паркиране, няма синя зона, няма правила, кой къде намери. Поради някакво чувство или просто шанс, но днес го подминах и спрях от другата му страна. Някой колеги обаче не го бяха подминали. Жорката си отърва колата и ще прави курбан.
На заека колата е някаде тук отдолу, надявам се да са само козметични щетите. Надявам се и подобно безумие да не се повтаря. Преди година на същия този строеж един кран за малко не падна. Явно хората работещи по този проект, инженери, строители или каквито са там имат доста пропуски с конструктивността. Скелето е паднало, защото са развалили една от опорните (странични части) и предната просто е рухнала. Интересно ми е как ще демонтират останалата, висяща във въздуха част, така че да не го отнесат колите отдолу. Стискам палци на Заека!


неделя, 17 август 2008 г.

Crosscountry 2...

Летния мързел е тегава работа. Ей на, мързи ме да седна да напиша 2 реда. Жегата вчера беше просто задушаваща, днес обаче някак си успях да я пречупя. Поканата от Роб за едно лекичко спускане с колелата се оказа преломния момент. Надделях желанието за излежаване и се метнахме с Роб и Мишо до Герман. 50 минути катерене, кратка фотосесия и после яко спускане.

Краката ми треперят, утре сигурно ще ходя като щастлив гей на работа. И Мишо изглеждаше щастлив, въпреки падането си. Няма да публикувам кадри с Мишо и неговия скъсан панталон след падането, защото има доста стряскащи и натуралистични кадри.


*PS - следващия път обещавам да пусна нещо по-интересно!