сряда, 18 юли 2007 г.

Pixar...


Новото късометражно видео на PIXAR. Както винаги много добро, чакаме извънземните на гости.

понеделник, 16 юли 2007 г.

Шкембе по време на демокрация...

Обява във вестник от преди 10-12 години. Няколко часа по-късно си поръчах едно "професионално", в саханче....много- благо. 31км. посока Боровец, това е мястото, бон апети!

Запалката на Бойко...

Помните Батман нали, помните и прожектора с който го викаха, светейки знака му в небето. Онази вечер, една приятна събота вечер, попаднах в центъра на село Торос (между Ловеч и Ябланица). Там, в магазина (който работеше до учудващо късно) заобиколен от погледита на зажаднелите за адреналин местни гларуси аз и още няколко авера напълнихме някоя и друг торба. В последстви открихме това произведение на братския китайски народ, с учудване и задоволство се борехме с новата ни запалка, китайска, от тези с лампичка на гъза. Е да, ама тая беше от онези, за които толкова много четох и слушах, запалка с Бате Бойко. Натискаш едно копче и той, досущ като в Star Wars изгрява пред теб, малко неподвижен и намусен ама си е той. Къде ли не светихме, по къщите, по небето, уви...Бате Бойко нито долетя нито се видя, само копчето се развали и започна да ни пуска образ когато си реши.
На другия ден си купих няколко, дори си ги пробвах, коя как свети, фокус, сила, ала-бала. Не ми дремеше дали ще пали, важен бе образа. Продавачката ми предложи с Бербатов, ама Бербо е много нежен, не е като Батман, някак си не върви да светиш с него. Скоро очаквам по-гореща серия, да ни грее когато свърши лятото.

сряда, 11 юли 2007 г.

Bla & Ga party...

Това, което трябваше се случи, звездите останаха най-трезвия и може би единствен истински свидетел (за някои може би и пряк участник) на събитията.


Толкова много хора, толкова много емоции, толкова много добро настроение, толкова много празни бутилки.

Природата ни прие гостоприемно, нагазихме в нея превръщайки я в едно прохладно звучене. Следва предизвикателството да си припомните какво точно се случи, звуко ве и гледки трудно ще изкарам, но една кратка ретроспекция мисля, че ще стане. Приятно гледане!

*PS - Мишо по едно време му свършиха батериите и заспа, заспа като Снежанка ама така и не се намери никой да го целуне...и остана да спи той така докато свят светува...


Това е линка за всичките снимки, ако не работи....значи кофти работа!
http://87.120.222.144:8080/photo3/birthday/

четвъртък, 5 юли 2007 г.

Айде на море...

Новата песен на Светльо от Хиподил. Явно е на мода архива, явно е забавна тази мода, явно е че ме кефи, явно ще се ходи на море. "Ой ти Черно море, скоро да не побеляваш..."

*PS - Скоро така ще го нафрашкат това наше си моренце, че ще почнем да търсим пак чуждото. То не че е лошо "чуждото", дет има една приказка за чуждата жена...ама това си е море не е жена, не можеш да си го качиш в колата и да го закараш някъде а все при него ще трябва да ходиш!

сряда, 4 юли 2007 г.

One more time...

Чукнах 27, не ми личи нали? Чудя се дали съм помъдрял или остарял. По-скоро побелял, то малко ли емоции бяха последните месеци. Ежедневието ме пообърка, с идеята да ми даде един урок на тема "житейски опит". Уви не си подавам толкова лесно, опита и грешките понякога болят, но ни учат на съществуване и уважение не само към себе си, но и спрямо околните.Упорит съм да, и така трябва. Едва ли ще е много интересно да обяснавам факти около 27-те години съвместно съществуване с околните, важното е кой с какво ще запомни съществуването си. Още е рано за прибързани изводи, но се надявам в неделя да има някакви спомени все пак....наздраве и "One more time".

неделя, 1 юли 2007 г.

Медалисти...

16:00h. Неделя, 1 юли, не точно "July morning", по-скоро запичане по симитлийски. След едночасова борба, момчетата извоюваха заслужено победата в този мач (1:1 но за нас си е победа) равняваща се на сребърните медали за втора поредна година в лигата на форумите. Моята разколебана несериозност ме направи пряк свидетел, но не и участник на терена, за което вината си е изцяло моя.

Жегата на попречи на борбените симитлийци, водени от своя треньор (доказвайки се и на терена) и от пообъркания в този мач капитан. Ванката дотолкова се увлече в прегръдки с противниковите играчи, че за момент се притесних.


Притеснението трая почти до края когато една дузпа донесе справедливоста. Множеството подвиквания към съдията дадоха резултат и това го прекърши. Дузпа, гол, 1:1 и сребро.

Така приключи и това издание на лигата, и тази година доказахме че сме единствения отбор чиито химн знаят дори и най-върлите му противници.