събота, 31 май 2008 г.

Crosscountry...


Един GPS, палко повечко желание, 3 колела и една кола. Закарахме се малко след Сливница, до едно село Гълъбовци. Оставихме колата и потеглихме. Променихме в последствие маршрута, но успяхме да се насладим на интересни гледки и монументи, достойни за "Индиана Джоунс". Първо се качихме до Пантеона, (кой каза нещо за пирамидите) над Гургулят, погледахме, попекохме се, хапнахме и продължихме. Къде с път къде без, си направихме добра разходка (в която видяхме красиво опрашване на пеперуди, аз успях да се метна в едни храсти а Сашо да спука гума).



Накрая завършихме в крайпътна кръчма на бира и шкембе...

вторник, 20 май 2008 г.

Slow...

Денят вещаеше концерт, концерт и работа. Дори и да не бях кой знае какъв фен на Kylie, знаех, че ще видя и чуя нещо, което ще ми хареса. Заформихме една "Fantastic Four" (аз, Бла, Добри и Асен, направо забъркахме един CMYK от рекламисти) и отпердашихме към Надежда. Определено имах влечение към едрата растителност, първо качих колата на може би единствения пън около офиса, а после я и маскирах почти в един шубрак около стадиона. 10 бири ни се виждаха множко, но после ни липсваха. Без излишно бавене и подгряване на някоя група (кратък но ефектен DJ & VJ mix) шоуто започна. Такова шоу каквото досега не бях виждал на концерт на някоя истинска звезда, каято ни е на гости. Не просто музика и пеене, но един напълно завършен продукт с цел "Entertainment", който определено доставя голям кеф и задоволство дори и на човек, който си няма и представа от творчеството на звездата. 2 часа нон-стоп спектакъл, различни костюми, яка медиа за бекграунд (която просто изпълваше стилово всяка една необходима стилова ниша) и 20 човека балет.
Моят пик дойде на Slow, почувствах пълното щастие, макар и да не го виждах. Знаех, че не съм сам в емоциите си и това ме караше да се усмихвам. Накрая се окичих със златна лента от сцената и потеглихме към вкъщи под звуците на една класика.

понеделник, 5 май 2008 г.

Easter bikers...

Празници в София. Мръсния, прашен и шумен град бе неузнаваем. Направо си беше грехота да търкаляш колата в такъв момент по пустите и чисти улици. По-подходящ момент от този да впрегна отново колелото нямаше. И старта бе даден, отскочих до Наско (най-печения майстор на байкове, който познавам) за малък ъпгрейд и профилактика. Купих си дори километраж, 55км. вдигнах по пътя надолу от Горна Баня, голям кеф. Роб си купи нов байк и сега не му липсва мотивация, на Мишо по принцип не му липсва. Това е само началото...