След залеза...

Някак си имах нужда от глътка въздух след края на деня, исках залез. В София...малко трудно, но все пак. С малко повече въображение стана нещо, което от високото беше по-скоро като бетонна паяжина погълнала природата в нощта. Струва си от време на време, дори и само заради възгласа: "ехаа, кво е яко от тук". От тук от там, все тая.