Гробище за домашни любимци...

Човека е едно голямо животно, а българина е нема такова животно. За нас трябва камшик, трябват шамари, трябва някой да ни плаши за да бъдем послушни. Уви демокрацията съвсем ни разюзди, видяхме широкото около врата и айде...

С Роб решихме да се разходим, подложих Ситрото на малко "offroad", мислех си че там, зад завоя, почти в гората ни чака нещо. Нещо любопитно, но определено различно от това, което открихме. Предсатвете си строеж, представете си този строеж ама в природата, възможно най-близо. Представете си строителни отпадъци в чували и извън тях, представете си сега и други чували, разпокъсани а около тях разпиляни купчини от кости. Не, нямаше трупове а и костите не бяха човешки. Бяха агнешки вероятно (някой явно бе преял с агнешки главички), но гледката беше...странна. Замислих се всъщност, че това явно ни е вродено. Кой нормален човек ще си изхвърли старата мазилка, мивка или плочки в гората, на поляната, там където вероятно някой друг е решил да се раздели с малко "агнешки главички".