В търсене на светлината в мрака, намираш топлина, опитва се да ти избяга, да се скрие в тъмната страна. Последвай я и там където, мисълта се свързва със сърцето, вдигни глава и потърси с очи, къде огряват нейните лъчи. Подай ръка и замълчи, сега сте само двама, тя и ти...
Всичко е добре, когато завършва добре. Тази поговорка важи в пълна сила за днешния ден, който започна с пожар. Лудите над нас пак се бяха запалили, пушека обаче се вие нагоре и аз нищо не съм разбрал. Съседката от 6 етаж разтревожена ми звънна на вратата, от там веднага викаме пожарна и аз тичам да видя горе какво става. Пред вратата се събрали няколко комшии и умуват как да я отворят. Разбутах ги и като филмов герой с един як шут около бравата я разбих. От вътре лумна гъст, непрогледен дим. Ако е имало вакуум го наруших, но Здравка беше вътре. Лудоста й и липсата на чувсто за съхранение я прати още по навътре при виковете ми да дойде навън. Пробвах да влеза, но не се дишаше, намокрих една кърпа и с нея на устата влязох. Нищо не виждах а и хората навън се притесниха. След секунди пожарникарите дойдоха и си свършиха работата, а Здравка избяга по Дондуков в търсене на поредното фасче. От толкова фасчета, накрая голяма пушилка. Може би неосъзнато й харесва.
Пожара ни позабави карането с Мишо и Роб. Замъкнахме се на 40км. от София, преди Ихтиман. Оставихме колата и айде на колелата, през гори и полянки, рекички, срещи с мотокросисти, които не посмяха да продължат. Ние обаче продължихме, а бяхме с непълна карта на GPS-a. Хората, коите срещахме в селцата ни гледаха учудено, а най-красноречив беше един възрастен мъж, който на въпроса ми дали има път натам където сме тръгнали ни погледна и каза " Абе то път има, или поне имаше преди години, ама вас не ви ли е страх?". Не ни беше до момента в който пътеката изчезна, загубихме я. Свечеряваше се а бяхме в гората, с ясна посока и без никаква ясна следа от път или пътека. Започна едно безкрайно бутане в нищото, нагоре-надолу.
Стана тъмно и пуснахме 2та фара, които имахме, единия умря не след дълго. След още няколко километра притеснението на моменти прерастваше в отчаяние. Губихме обхват на GSM и при първата възможна чертичка обхват се свързахме с Бен, успяхме да му дадем GPS координати и той се свърза със спасителите чрез телефон 112 (браво, че го има). В един момент с Роб взехме решение да оставим колелата, за да се движим по-бързо. Мишо отказа, заяви, че ще си го бута. Краченето без колела вървеше добре, скоро ни се обадиха и спасителите, намерихме и път а те ни увериха за вярната посока. В общи линии от 20км. маршрут повече от половината ни мина в бутане. Една голяма обеца на ухото, която никога нямя да сваля. Утре ще запаля свещичка, а Мишо и Роб ще приберат колелата (ако са там).
Достатъчно е да се заиграете в началото, после удоволствието идва само!
ABSOLUT винаги са били на ТИ с това как да впечатлят зрителя (клиента). Много приятен и лек полъх на лято и море, просто се поддадох на слънцето. Освен полезни коктейли, намерих и приятни закачки, достойно губещи време. Много приятно усещане и желание за парти. Наздраве!
Имаше преди време една песен, в която се пееше "Бира, секс и рок енд рол." Времената се менят, но нравите не. С не точно рок и бира, по скоро хип-хоп и много водка/уиски започнахме партито в Албена. G-party с Мишо Шамара и добро настроение, откриване на нови хоризонти, G-точки и заливане по плажа. Мисля си, че всички останаха доволни, особено тези със снимките за спомен.
Като си тръгвах от партито последната вечер (а то беше наистина добро) имаше толкова много останал алкохол а всички бяха пияни... Аз се наспах и се събудих с усмивка. Дългия път не ни попречи да караме през цялото време с включено отопление на седалките. Така е, като незнаят другите къде да пипат. Аз обаче знам и пипам внимателно.
Улиците в центъра, които не са още синя зона са на изчезване. Идвайки на работа всяка сутрин се запътвам към карето около този строеж, бившият Военноисторически музей до НДК. Настоящия строеж дочувам, че ще бъде някаква сграда на НАТО. Горко им. Та около този строеж е много апетитно за паркиране, няма синя зона, няма правила, кой къде намери. Поради някакво чувство или просто шанс, но днес го подминах и спрях от другата му страна. Някой колеги обаче не го бяха подминали. Жорката си отърва колата и ще прави курбан.
На заека колата е някаде тук отдолу, надявам се да са само козметични щетите. Надявам се и подобно безумие да не се повтаря. Преди година на същия този строеж един кран за малко не падна. Явно хората работещи по този проект, инженери, строители или каквито са там имат доста пропуски с конструктивността. Скелето е паднало, защото са развалили една от опорните (странични части) и предната просто е рухнала. Интересно ми е как ще демонтират останалата, висяща във въздуха част, така че да не го отнесат колите отдолу. Стискам палци на Заека!
Летния мързел е тегава работа. Ей на, мързи ме да седна да напиша 2 реда. Жегата вчера беше просто задушаваща, днес обаче някак си успях да я пречупя. Поканата от Роб за едно лекичко спускане с колелата се оказа преломния момент. Надделях желанието за излежаване и се метнахме с Роб и Мишо до Герман. 50 минути катерене, кратка фотосесия и после яко спускане.
Денят вещаеше концерт, концерт и работа. Дори и да не бях кой знае какъв фен на Kylie, знаех, че ще видя и чуя нещо, което ще ми хареса. Заформихме една "Fantastic Four" (аз, Бла, Добри и Асен, направо забъркахме един CMYK от рекламисти) и отпердашихме към Надежда. Определено имах влечение към едрата растителност, първо качих колата на може би единствения пън около офиса, а после я и маскирах почти в един шубрак около стадиона. 10 бири ни се виждаха множко, но после ни липсваха. Без излишно бавене и подгряване на някоя група (кратък но ефектен DJ & VJ mix) шоуто започна. Такова шоу каквото досега не бях виждал на концерт на някоя истинска звезда, каято ни е на гости. Не просто музика и пеене, но един напълно завършен продукт с цел "Entertainment", който определено доставя голям кеф и задоволство дори и на човек, който си няма и представа от творчеството на звездата. 2 часа нон-стоп спектакъл, различни костюми, яка медиа за бекграунд (която просто изпълваше стилово всяка една необходима стилова ниша) и 20 човека балет.
Моят пик дойде на Slow, почувствах пълното щастие, макар и да не го виждах. Знаех, че не съм сам в емоциите си и това ме караше да се усмихвам. Накрая се окичих със златна лента от сцената и потеглихме към вкъщи под звуците на една класика.
Празници в София. Мръсния, прашен и шумен град бе неузнаваем. Направо си беше грехота да търкаляш колата в такъв момент по пустите и чисти улици. По-подходящ момент от този да впрегна отново колелото нямаше. И старта бе даден, отскочих до Наско (най-печения майстор на байкове, който познавам) за малък ъпгрейд и профилактика. Купих си дори километраж, 55км. вдигнах по пътя надолу от Горна Баня, голям кеф. Роб си купи нов байк и сега не му липсва мотивация, на Мишо по принцип не му липсва. Това е само началото...
Когато си щастлив всичко около теб е в синхрон. Днес денят се опита да бъде упорит, пробва се да ни отвее, наводни и главите ни да потроши...След като не успя, зарадва ни с една дъга. Едно обаждане, усмивка, после грабнах апарата. Панорамата не е перфектна от втория етаж и заден двор в контра жур. Улових усмивките на хората под нея, улових и ги поднасям. Желанието е просто и е много топло, с усмивка и вкус на приятен аромат, с полъх свеж и китка пресен здравец. Пожелайте си едно желание, пожелайте го с усмивка...
18 мига, 18 върха, 18 месеца, 18 усмивки, 18 чаши, 18 танца, 18. Това е цифрата днес, тя носи голявата изненада, голямата усмивка и още много-големи неща, някои от които и по-големи от мен. На 18 си мислех, че на 25 си голям и помъдрял, мислех си че ще имам семейство. На 25 си мислех какви глупости съм си мислел на 18. Сега, някаде по средата на следващата петилетка си казвам "прости ми, но е прекрасно". Днес е прошка.
Red Hot Chili Peppers - Blood, sugar, sex, magic
Faith No More - King for a day
Depeche Mode - Remixes
Soundgarden - Superunknown
Thievery Corporation - Cosmic Game
Beastie Boys - Check Your Head
Kevin Yost - Future Flashback Remixed
Пролетния дял на родния футболен шампионат съвпадна със завръщането в игра на неизгрелите наши звезди. Разходката до Ихтиман предложи широк спектър емоции. Бързината да стигнем на време леко ме подведе, безултата: радара на подведе униформените колеги, с малко късмет и повечко пари ми върнаха книжката. Играта предложи динамично дезориентирани центрирания и множество самостоятелни неуспехи, резултата: зимната пауза си е оказала сериозно влияние у нашите качества и възможности. Нощният живот също, при мен започна в петък. Толкова приятно и емоционално, че останалите дни се пуснах по течението...
Сезона продължава с пълна сила. Уикенда ни прати отново в Боровец (вече се чувствам като в квартала там), този път служебно. По-скоро фирмено, да пием по "кресовски". Пиенето остана на заден план, възползвах се от възможноста да карам не с една а с две "инструктурки". 2 дни шускане, леко хокане и от време на време по някоя щека за дисциплина.
После станаха по-мили, почнах да получавам и по някоя целувка, за добро поведение или поощрение не разбрах, важното е че слънцето ме гря почти цели 2 дена. Дори се зачервих, ама ми беше хубаво.
Имам чувството, че скиорите в нашата фирма са на изчезване. Заека обаче е звезда, познава всички и всички го познават, явно е добър. Това е то да се казваш Иван! Пожелавам си да не е за последно тази зима, пожелаваме си и много слънце, че без него си е просто студ, студ и самота.
