13...

Точно 13 месеца минаха от онзи хубав ден, в който изгрева ми се усмихна. 13 месеца продължава да ми се усмихва (не че ставам всяка сутрин да го гледам), през облаци и дъждове със своя лъч разпалва моето сърце. Надявам се 13-ят месец да не е фатален, камо ли прощален, нека бъде показател, на слънцето към своя обожател. Не се страхувам, че ще изгоря, страхувам се по-скоро от студа, когато то ще спре да грее или поне за мен ще онемее.

*PS - за слънцето и една звезда, мечтатели в съзвездието на любовта!