Весели празници...

До всички катаджии, идват празници така, че да внимават кого спират. Те по принцип са изключително внимателни и избирателни, но сега момента е специален.

Welcome aboard...

5 дестинации, солидно количество екипаж и пасажери (направо си бяха едно цяло). Така изглежда кратката равносметка от снощнтото ни фирмено парти. Понеже кратките неща за за други случаи, различни от нашия ето как изглеждаха наистина нещата.

Партито предсатвляваше различна атмосфера на различните етажи (Франция, Бавария, Япония, Африка и едно иглу в двора за Аляска) Благодарение на доволния кетеринг и организация, всички присъстващи имаха възможноста да удоблетворят своите сетива (дори и най-изтънчените, макар и в последствие). Кой пил-пил, кой ял-ял, важни са усмивките по лицата на хората. На снимките по-долу има не само усмивки, има и очарование, изненада, загадка и опиянение. Началото не предвещаваше разрухата която настъпи, но полетите бяха дълги и имаше време за настройки.
Вечерта приключи добре, прибрах се с усмивка (с такава и заспах), някой са продължили някаде, други никаде. Днес деня е тежък, но с усмивка при спомена за снощи.

Goldmember...

12.12.07 "Златното парти на bTV - Yalta"

Подобаващо количество хора, злато и усмивки, кои приятни-кои не, вечерта започва добре. Почти като при "Къци" си спретнаха игра с подаръци, имаше и златни телефони!

Трябваше си време, девойката която бяха качили да пее върху актуални парчета "леко" дразнеше. Казаха, че се казвала McDonald и била англичанка, искахме да слезе от сцената за да започне партито.

После си имахме и рожденник. Марин не почерпи, но ние помним! Пипчо се почерпи, и ние също! Златната среда си каза думата. Михата беше като от филм на Гай Ричи. Направо класика, нямахме режисьор обаче. Главни роли и статисти дал бог. Важното е, че се забавлявахме. Едно време е имало "Коледни банкети", сега са по-скоро партита. Тогава обикновено са заспивали с глава в чинията. Златните очила, (тип "Широко, затворени очи") които ми дадоха като влизах не бяха удобни. Не ми се наложи да гледам света през златни очила за да ми хареса! Добро и запомнящо се парти, чакаме следващото.

Софийски потайности 2...

ПРЕДИЗБОРНА ЕКСКУРЗИЯ

УЛИЧНО ПРЕТ-А-ПОРТЕ

ПАЗИ АНТЕНАТА


УЛИЧНА СИГНАЛИЗАЦИЯ

METROPOLIS...

Снощи, 7.12.07 е вероятно последната вечер споделена с още хиляди фенове на Метрополис партитата. Очарованието, с което останах преди година-две, когато на дойде Свен Вет сега се е изпарило напълно. Минималистичният саунд и пресилените до максимум високи носят своето послание, което гласи: "Редовното посещаване на Метрополис води до прогресивно оглушаване." Мисля, че е време който не е гледал "It's all gone - Pete Tong" да го направи, а който е ... да го гледа пак. Аз съм до тук с пиковете, предпочитам мекия саунд на някой клуб или силния гиг на рок концерт.

FACE OFF...

Време е за ШОУ! Хайде сега да видим кон, боб яде ли?

"Two and a half man"

"Dexter"

"Dude, where's my car"

"Jedi Knight"


"Idiocracy"



"Planet of the Apes"



"How High"


"I, Robot"

Всички прилики с действителни лица и събития са случайни. Фотоманипулациите са направени с "Face Warp", софтуер за мобилни телефони. Ако искате да го изпробвате, ще ви улесня: Symbian Java

Ten years later...

10 години по-късно! Толкова бързо ли се изтъркули времето? Кога бяхме безгрижни 16 годишни тинейджъри, завладяни изцяло от удоволствието да правят това което искат, без натиска на странични и лични фактори. Живота ни завърта, по някой път много по-силно от необходимото и приемливото. Колкото и да е силен кръговрата, нашата пресечна точка все още не е успял да завърти и ето, 10 години по-късно усмивките и настроението не ни липсват. Едно време стимула беше прост, да излезеш, да те чуят, да танцуват на това което пееш и свириш, това ни бе достатъчно за да сме щастливи. Сега сме щастливи като се сетим за това как не си пропиляхме онези години, щастливи сме защото останахме приятели, щастливи сме заради нас самите. Преди 10 години имаше един много силен фактор, направо двигател на нашата емоция. Това бе Косьо, бащата на Асен. Макар и не директно, той беше човека който ни накара да мислим за удоволствието от музиката, усещането, емоцията. Благодарение на неговата подкрепа и нашето желание имаше "Candles", имаше "Озирис", имаше и "Негатив". 3-те имена на нашата формация, вероятно и 3-те периода в скромната ни кариера. Тук е първата ни записана песен, зимата, началото на 1997г. студио M&D. Извинявам се предварително за качеството. Тази песен е изпя Косьо, тази песен ни даде тласъка.

Дали - 1997



вокал, китара - Иван Гаков



китара - Симеон Дамянов



вокал, бас - Асен Иванов



барабани - Софрони Милев

Zoom soccer...

Японците винаги са ме учудвали със своите хрумвания, но някой път надскачат и най-смелите ми очаквания за идиотизъм!

77777...

Засякох ги, най-после. Обикновено изпускам минаващите около мен щастливи числа. Чувал съм, че три 7-ци носят щастие, но пет какво носят? Две години и половина карам Ситрото, дочаках момента на щастие. Беше около 7 вечерта, светофара светеше червено. Спрях, погледнах към театъра на Армията и за пореден път се зачудих откъде го осветяват по този нов и приятен начин и за пореден път не открих. Зелено, погледнах километража, оставаше около километър да се врътнат 7-те, минах кръстовището и при първата удобна възможност спрях, аварийки и хоп...усмивка, снимка, намислете си желание. В този момент нещо се случи, усилих радиото, течеше Precious - Depeche Mode. Усмихнах се, замислих се, спомних си, може би беше прекалено хубаво за да е истина. Все пак става дума за пет 7-ци, дали са били щастливи или не още не знам. Честно казано ако ще са "unhappy" предпочитам да не разбирам. И така, сега отново както всяка седмица чакам петък, този път с усмивка.

Софийски потайности...

Има моменти в които се чудя направо, не само на човешката изобретателност и креативност, но и на липсата на каквато и да е била такава!

Бележка залепена на кола, паркирала пред гараж.


Как не трябва да си затваряме багажника.


Нещо средно между VW GOLF4 & Audi A3.


Една нормално изглеждаща кола отвън.
Но не и отвътре!

13...

Точно 13 месеца минаха от онзи хубав ден, в който изгрева ми се усмихна. 13 месеца продължава да ми се усмихва (не че ставам всяка сутрин да го гледам), през облаци и дъждове със своя лъч разпалва моето сърце. Надявам се 13-ят месец да не е фатален, камо ли прощален, нека бъде показател, на слънцето към своя обожател. Не се страхувам, че ще изгоря, страхувам се по-скоро от студа, когато то ще спре да грее или поне за мен ще онемее.

*PS - за слънцето и една звезда, мечтатели в съзвездието на любовта!

Champions League...

Цяла седмица се питахме дали ще вали уикенда. Преваля, и то много приятно и напоително, валя точно толкова, че да направи тревното покрите меко и удобно за игра, същински персийски килим. Валя точно толкова, че да охлади леките искри, които прехвърчаха от време на време между отборите.

Първоначалната ни представа с нищо но предвещаваше това което се случи. Пристигайки там намерихме около 20 крайно мобилизирани и екипирани играчи, приличащи на отбор, с леко подкрепление и 3 съдии. Свирката на съдията според мен беше или дефектна, или просто само той чуваше. В общи линии свиреше това което Мишо крещеше когато е в близост до него, макар че като цяло не повлия на играта (дори на края му казахме да им свири дузпата която ще направим в следващия момент, но те и това изпуснаха).
Доброто разпределение по терена и точните отигравания доведоха съвсем закономерно резултата до 3:0 за нас.

Като за финал домакините ни изненадоха с купа и торта, може би бяха прекалено уверени, че ще са за тях, уви не. Купата си е наша, от тези които им произвеждаме за турнирите по голф а тортата...опъна ни се, но до офиса не оцеля. Липсваше само посещение в сауната, един масаж и топла вана с патенце в нея...