Баровец...

Сезона продължава с пълна сила. Уикенда ни прати отново в Боровец (вече се чувствам като в квартала там), този път служебно. По-скоро фирмено, да пием по "кресовски". Пиенето остана на заден план, възползвах се от възможноста да карам не с една а с две "инструктурки". 2 дни шускане, леко хокане и от време на време по някоя щека за дисциплина.

После станаха по-мили, почнах да получавам и по някоя целувка, за добро поведение или поощрение не разбрах, важното е че слънцето ме гря почти цели 2 дена. Дори се зачервих, ама ми беше хубаво.Имам чувството, че скиорите в нашата фирма са на изчезване. Заека обаче е звезда, познава всички и всички го познават, явно е добър. Това е то да се казваш Иван! Пожелавам си да не е за последно тази зима, пожелаваме си и много слънце, че без него си е просто студ, студ и самота.

Ski & spa....

Взех си 3 дни отпуска и в сряда рано сутрин забрах Мишо и потеглихме. В Долна Баня вече нетърпеливи ни чакаха Роб и Сашо. Сашо каза да си носим бански. Непретенциозната станция, която ни посрещна всъщност имаше невероятна екстра. Басейн с гореща минерална вода под самите звезди. Точно там една вечер, когато имаше банкет на спиртоварите (в Долна Баня освен минерален, явно имаше и спиртен басейн) ние разпускахме с часове. Разпускахме и се забавлявахме гледайки израженията на притичващите в студа хора, а те ни гледаха изумени. Вътре се диплише разнообразие, певачката пееше всичко, но то звучеше еднакво.

След карането през деня, този басейн просто беше божествен. Жалко че само един път му се насладихме. На ските обаче всеки ден. Мишо ставаше всяка сутрин с надежда към 7:30-8:00, но бързо лягаше пак. Само в събота намаза почти цял ден, но тогава беше леко студено. Очилата ми замръзнаха а Роб си счупи ръката. Мишо пък се разпра грейката, много е луд. Горе беше -20. Все пак си тръгнахме с усмивка и идеята да се върнем. Басейн, ски, ракия и добро настроение...и компанията си я биваше, бяхме си направо "Великолепната 4-ка".