Nostalgia 2007 - part2....

Втората част е по-втърдена, дъжда навън си оказа влияние.

Old mix...

Понеже стана дума за края на лятото, така стояха нещата преди 2 години.

Nostalgia 2007 - part1....

Носталгия по отминаващото лято, сега още е топло и настроението е тук. Скоро ще искаме да ни е топло и ще търсим настроението под снега. Това сетче е един последен поглeд към слънцето и хубавия морски бриз, enjoy it...

Chemical video...

Новото видео на Chemical Brothers, поредното доказателство за безспорният потенциал и на екипа с който работят, наслаждавейте се.
Благодарение на Бла.

До морето и назад...

Морето ни посрещна така както ни и изпрати преди година, все така необятно и красиво, топло и игриво. Малкото селце Лозенец вече е като квартал на София, тук-там можеш да различиш някой "несофиянец" а по-често направо "небългарин". Жегата се балансира с морския бриз и спокойното море. Следващите няколко реда описват местата, хората и емоциите които срещнахме и изпитахме аз, Роб и Монк.

I - ВАРВАРА

Коко и компания ни светнаха за едни много благи скали на Варвара, точно до малкото им плажче. Идеални да лежиш на тях и пак така идеални за плуване. Компанията беше оборудвана като за лов: харпун, плавници, шнорхели, апарат за подводни снимки..."Ивчо бегай надалеч, че Яската е с харпуна" - това най-често се чуваше докато съм във водата. Голям припек беше, 5 мин. на слънце и обратно във водата. По едно време на скалите се появи русалка, ама не от нашите, чужда. Ей така дойде, и се съблече..Монк онемя, когато проговори вече си общуваха, явно гърдите й му харесаха. Оказа се че мацката е компютърен специалест, представяш ли си, на най-самотното и диво място да срещнеш мацка по цици а тя да е компютърджийка...прокарала WI-FI във Варвара, за да си бачка от там. Е на това му викам аз жена, Монк обаче нямаше WI-FI и връзката прекъсна.
Вечерта бе тежка, почнахме при Димо след скалите, и завършихма някъде на пътя след Варвара, малко преди Ахтопол. Сутринта се събудих на ново място....

II - СОЗОПОЛ

Денят започна трудно, трябваше ми време да осъзная къде съм. Морето бе сърдито и не ставаше за къпане, решихме да направим "Roaf Trip". Минахме през Смокиня, да видим Рафи и компания. Там намерихм Попчето и го прибрахме към Созопол, беше си загубил гласа някъде, явно па мацките които не намери. Созопол си е Созопол, верно оляли са се в строене, но ние директно към стария град. Припомних си някои места, къде същите, къде по-променени. Монк отиде на фитнес а ние с Роб на фото ваканция по скалите. После огладняхме и къде...в Ксантана, ех какво балконче имаше над скалите, с масичка за двама, но не за мен и Роб, за две влюбени души. Ще го имам предвид за в бъдеще. В този дет имаше мач: Левски-Литекс, суперкупата и аз настоявах да го гледам, както настоявах се озовах в компанията на двама цесекари в едно барче на Смокиня, те бяха от хората на Рафи и се готвеха за Ернан на Cacao Beach. Левски бе, надявам се и те да са стигнали навреме.

III - Иракли

Рони ни предложи пътешествие, е ние не отказахме. След двучасов път, изпълнен с катастрофи стигнахме до това толкова споменавано като Райско място, Иракли. Прекарахме час и половина в барчето на плажа, опознавайки обитатетлите и чакайки нашите домакини. Колорита бе голям, от майки с малки деца, през хипари и скинари да белобради старци (досущ като джуджето от властелина) с брада стигаща до оная ми ти работа, а тя по-скоро приличаше на рапан, но не и на нещо което ще или е създало поколение. Мия бе във вихара си, вчера намерила GSM на брега, върнала го на човека а той им купил цяла каса с бира. Днес морето и донесе 4 бири, наздраве. Робинзон би се чувствал в свои води на това място, като изключим боклука и спринцовките на места всичко е много диво, дори и прасето което предишната вечер им бе изяло кашкавала и сиренето, заедно със стиропора който им служил за хладилник. "Ще го врътнем скоро на огъня", заканваше се Ромбо опитвайки да отиграе подадената му топка топка. Слънцето понечи да спи а ние след него, отказахме любезно да преспим при тях и хоехме обратно на юг.

IV - ОАЗИС

Последните дни прекарахме на Оазис. Пристигнаха Иван и Мариета, нови и свежи попълнения. Роб успя да убеди продавачката в магазинчето, че е детектив (с намерената значка на Смокиня) без да казва нищо и тя му върна парите от грешно калкулараната сметка преди това. Слънце, море, чадъри, цици, кучета,джин с тоник...какво повече да искаш? Има какво естествено, но всичко с времето си, а времето наближава.
Кратка Равносметка: 1 350км., голямо количество яйца (Монк им пиеше белтъка), една огромна стоножка, едно силно напиване, много бири, една детективска значка...AGENT 029

*PS - Сънувах любовта, а после влюбих се в съня...