Pixar...

Новото късометражно видео на PIXAR. Както винаги много добро, чакаме извънземните на гости.

Шкембе по време на демокрация...

Обява във вестник от преди 10-12 години. Няколко часа по-късно си поръчах едно "професионално", в саханче....много- благо. 31км. посока Боровец, това е мястото, бон апети!

Запалката на Бойко...

Помните Батман нали, помните и прожектора с който го викаха, светейки знака му в небето. Онази вечер, една приятна събота вечер, попаднах в центъра на село Торос (между Ловеч и Ябланица). Там, в магазина (който работеше до учудващо късно) заобиколен от погледита на зажаднелите за адреналин местни гларуси аз и още няколко авера напълнихме някоя и друг торба. В последстви открихме това произведение на братския китайски народ, с учудване и задоволство се борехме с новата ни запалка, китайска, от тези с лампичка на гъза. Е да, ама тая беше от онези, за които толкова много четох и слушах, запалка с Бате Бойко. Натискаш едно копче и той, досущ като в Star Wars изгрява пред теб, малко неподвижен и намусен ама си е той. Къде ли не светихме, по къщите, по небето, уви...Бате Бойко нито долетя нито се видя, само копчето се развали и започна да ни пуска образ когато си реши.

На другия ден си купих няколко, дори си ги пробвах, коя как свети, фокус, сила, ала-бала. Не ми дремеше дали ще пали, важен бе образа. Продавачката ми предложи с Бербатов, ама Бербо е много нежен, не е като Батман, някак си не върви да светиш с него. Скоро очаквам по-гореща серия, да ни грее когато свърши лятото.

Bla & Ga party...

Това, което трябваше се случи, звездите останаха най-трезвия и може би единствен истински свидетел (за някои може би и пряк участник) на събитията.

Толкова много хора, толкова много емоции, толкова много добро настроение, толкова много празни бутилки.

Природата ни прие гостоприемно, нагазихме в нея превръщайки я в едно прохладно звучене. Следва предизвикателството да си припомните какво точно се случи, звуко ве и гледки трудно ще изкарам, но една кратка ретроспекция мисля, че ще стане. Приятно гледане!

*PS - Мишо по едно време му свършиха батериите и заспа, заспа като Снежанка ама така и не се намери никой да го целуне...и остана да спи той така докато свят светува...


Това е линка за всичките снимки, ако не работи....значи кофти работа!
http://87.120.222.144:8080/photo3/birthday/

Айде на море...

Новата песен на Светльо от Хиподил. Явно е на мода архива, явно е забавна тази мода, явно е че ме кефи, явно ще се ходи на море. "Ой ти Черно море, скоро да не побеляваш..."

*PS - Скоро така ще го нафрашкат това наше си моренце, че ще почнем да търсим пак чуждото. То не че е лошо "чуждото", дет има една приказка за чуждата жена...ама това си е море не е жена, не можеш да си го качиш в колата и да го закараш някъде а все при него ще трябва да ходиш!

One more time...

Чукнах 27, не ми личи нали? Чудя се дали съм помъдрял или остарял. По-скоро побелял, то малко ли емоции бяха последните месеци. Ежедневието ме пообърка, с идеята да ми даде един урок на тема "житейски опит". Уви не си подавам толкова лесно, опита и грешките понякога болят, но ни учат на съществуване и уважение не само към себе си, но и спрямо околните.Упорит съм да, и така трябва. Едва ли ще е много интересно да обяснавам факти около 27-те години съвместно съществуване с околните, важното е кой с какво ще запомни съществуването си. Още е рано за прибързани изводи, но се надявам в неделя да има някакви спомени все пак....наздраве и "One more time".

Медалисти...

16:00h. Неделя, 1 юли, не точно "July morning", по-скоро запичане по симитлийски. След едночасова борба, момчетата извоюваха заслужено победата в този мач (1:1 но за нас си е победа) равняваща се на сребърните медали за втора поредна година в лигата на форумите. Моята разколебана несериозност ме направи пряк свидетел, но не и участник на терена, за което вината си е изцяло моя.

Жегата на попречи на борбените симитлийци, водени от своя треньор (доказвайки се и на терена) и от пообъркания в този мач капитан. Ванката дотолкова се увлече в прегръдки с противниковите играчи, че за момент се притесних.

Притеснението трая почти до края когато една дузпа донесе справедливоста. Множеството подвиквания към съдията дадоха резултат и това го прекърши. Дузпа, гол, 1:1 и сребро.

Така приключи и това издание на лигата, и тази година доказахме че сме единствения отбор чиито химн знаят дори и най-върлите му противници.