G-party...

Имаше преди време една песен, в която се пееше "Бира, секс и рок енд рол." Времената се менят, но нравите не. С не точно рок и бира, по скоро хип-хоп и много водка/уиски започнахме партито в Албена. G-party с Мишо Шамара и добро настроение, откриване на нови хоризонти, G-точки и заливане по плажа. Мисля си, че всички останаха доволни, особено тези със снимките за спомен.

На другия ден всички говориха за нашето парти, останалите мълчаха гузно. Позаобиколиха ни на награждаването, но не и от чужбина. От Белгия дойде новината за злато на наш проект. Доколкото знам първо злато на този форум, да ни е честито. Наградените пируваха, останалите също.

Като си тръгвах от партито последната вечер (а то беше наистина добро) имаше толкова много останал алкохол а всички бяха пияни... Аз се наспах и се събудих с усмивка. Дългия път не ни попречи да караме през цялото време с включено отопление на седалките. Така е, като незнаят другите къде да пипат. Аз обаче знам и пипам внимателно.

Строежа...

Улиците в центъра, които не са още синя зона са на изчезване. Идвайки на работа всяка сутрин се запътвам към карето около този строеж, бившият Военноисторически музей до НДК. Настоящия строеж дочувам, че ще бъде някаква сграда на НАТО. Горко им. Та около този строеж е много апетитно за паркиране, няма синя зона, няма правила, кой къде намери. Поради някакво чувство или просто шанс, но днес го подминах и спрях от другата му страна. Някой колеги обаче не го бяха подминали. Жорката си отърва колата и ще прави курбан.

На заека колата е някаде тук отдолу, надявам се да са само козметични щетите. Надявам се и подобно безумие да не се повтаря. Преди година на същия този строеж един кран за малко не падна. Явно хората работещи по този проект, инженери, строители или каквито са там имат доста пропуски с конструктивността. Скелето е паднало, защото са развалили една от опорните (странични части) и предната просто е рухнала. Интересно ми е как ще демонтират останалата, висяща във въздуха част, така че да не го отнесат колите отдолу. Стискам палци на Заека!

Crosscountry 2...

Летния мързел е тегава работа. Ей на, мързи ме да седна да напиша 2 реда. Жегата вчера беше просто задушаваща, днес обаче някак си успях да я пречупя. Поканата от Роб за едно лекичко спускане с колелата се оказа преломния момент. Надделях желанието за излежаване и се метнахме с Роб и Мишо до Герман. 50 минути катерене, кратка фотосесия и после яко спускане.

Краката ми треперят, утре сигурно ще ходя като щастлив гей на работа. И Мишо изглеждаше щастлив, въпреки падането си. Няма да публикувам кадри с Мишо и неговия скъсан панталон след падането, защото има доста стряскащи и натуралистични кадри.

*PS - следващия път обещавам да пусна нещо по-интересно!

Crosscountry...

Един GPS, палко повечко желание, 3 колела и една кола. Закарахме се малко след Сливница, до едно село Гълъбовци. Оставихме колата и потеглихме. Променихме в последствие маршрута, но успяхме да се насладим на интересни гледки и монументи, достойни за "Индиана Джоунс". Първо се качихме до Пантеона, (кой каза нещо за пирамидите) над Гургулят, погледахме, попекохме се, хапнахме и продължихме. Къде с път къде без, си направихме добра разходка (в която видяхме красиво опрашване на пеперуди, аз успях да се метна в едни храсти а Сашо да спука гума).

Накрая завършихме в крайпътна кръчма на бира и шкембе...

Slow...

Денят вещаеше концерт, концерт и работа. Дори и да не бях кой знае какъв фен на Kylie, знаех, че ще видя и чуя нещо, което ще ми хареса. Заформихме една "Fantastic Four" (аз, Бла, Добри и Асен, направо забъркахме един CMYK от рекламисти) и отпердашихме към Надежда. Определено имах влечение към едрата растителност, първо качих колата на може би единствения пън около офиса, а после я и маскирах почти в един шубрак около стадиона. 10 бири ни се виждаха множко, но после ни липсваха. Без излишно бавене и подгряване на някоя група (кратък но ефектен DJ & VJ mix) шоуто започна. Такова шоу каквото досега не бях виждал на концерт на някоя истинска звезда, каято ни е на гости. Не просто музика и пеене, но един напълно завършен продукт с цел "Entertainment", който определено доставя голям кеф и задоволство дори и на човек, който си няма и представа от творчеството на звездата. 2 часа нон-стоп спектакъл, различни костюми, яка медиа за бекграунд (която просто изпълваше стилово всяка една необходима стилова ниша) и 20 човека балет.

Моят пик дойде на Slow, почувствах пълното щастие, макар и да не го виждах. Знаех, че не съм сам в емоциите си и това ме караше да се усмихвам. Накрая се окичих със златна лента от сцената и потеглихме към вкъщи под звуците на една класика.