Баровец...

Сезона продължава с пълна сила. Уикенда ни прати отново в Боровец (вече се чувствам като в квартала там), този път служебно. По-скоро фирмено, да пием по "кресовски". Пиенето остана на заден план, възползвах се от възможноста да карам не с една а с две "инструктурки". 2 дни шускане, леко хокане и от време на време по някоя щека за дисциплина.

После станаха по-мили, почнах да получавам и по някоя целувка, за добро поведение или поощрение не разбрах, важното е че слънцето ме гря почти цели 2 дена. Дори се зачервих, ама ми беше хубаво.Имам чувството, че скиорите в нашата фирма са на изчезване. Заека обаче е звезда, познава всички и всички го познават, явно е добър. Това е то да се казваш Иван! Пожелавам си да не е за последно тази зима, пожелаваме си и много слънце, че без него си е просто студ, студ и самота.

Ski & spa....

Взех си 3 дни отпуска и в сряда рано сутрин забрах Мишо и потеглихме. В Долна Баня вече нетърпеливи ни чакаха Роб и Сашо. Сашо каза да си носим бански. Непретенциозната станция, която ни посрещна всъщност имаше невероятна екстра. Басейн с гореща минерална вода под самите звезди. Точно там една вечер, когато имаше банкет на спиртоварите (в Долна Баня освен минерален, явно имаше и спиртен басейн) ние разпускахме с часове. Разпускахме и се забавлявахме гледайки израженията на притичващите в студа хора, а те ни гледаха изумени. Вътре се диплише разнообразие, певачката пееше всичко, но то звучеше еднакво.

След карането през деня, този басейн просто беше божествен. Жалко че само един път му се насладихме. На ските обаче всеки ден. Мишо ставаше всяка сутрин с надежда към 7:30-8:00, но бързо лягаше пак. Само в събота намаза почти цял ден, но тогава беше леко студено. Очилата ми замръзнаха а Роб си счупи ръката. Мишо пък се разпра грейката, много е луд. Горе беше -20. Все пак си тръгнахме с усмивка и идеята да се върнем. Басейн, ски, ракия и добро настроение...и компанията си я биваше, бяхме си направо "Великолепната 4-ка".

По белите писти...

Най-после, след 10 години се качих отново на ски и честно казано ми хареса (за разлика от едно време). Времето беше прекрасно, слънце, синьо и чисто небе и много жизнерадостни хора. Качих се до горе и то 2 пъти, а после се и пуснах (падах разбира се) и си повярвах, Сашо каза че има хляб в мен, а аз му вярвам защото той го омеси. Сега ще чакам следващия път, може и със собствени ски.

Някои предпочитаха борд, аз обаче се носих на ски. Отсрани изглеждаше с борда по-лесно, особено свличането. Кой както може, надявам се и аз един ден.

*PS - Дано утре все пак мога да ходя.

Мъглата...

Казват, че София е красива само през зимата, когато има сняг. Сега почти не остана, стана мръсно и падна мъгла. Имах излизане и реших да пробвам в мъглата, да погледна през нея. Като че ли ми хареса, виждаш светлините, виждаш и други неща между светлините, виждаш нещо различно. Ако не виждаш ще ти помогна, една бърза обиколка около Ал. Невски в мъглата и какво видях аз.

Опит за летене 2...

В опит се превърна и второто ми качване на кънки, година след първото. Тайфата беше същата, почти като преди година. Имаше обаче и нови, никак не лоши карачи. Мишо ми скри всичко, направо летеше, а аз ходих. Ходих ама не падах.

Дори позирах и за снимка, но Киро ни отряза краката, ходи обяснявай после че си с кънки. Женската част и тя ме засенчи, абе направо спортовете без топка май не са за мен.

После понадобрях де, все по-често ми гледаха гърба, дори спирха случайните пързалящи се за да ме гледат. Голяма атракция, по-скоро заради големината. Накрая паднах, но не от движение, от спряло. Разбрах че тази е годината на слънцето, това ми е успокоението. Надявам се да ме топли а аз ще му се радвам, обещавам и ако трябва ще го топля и аз. Обещавам и да се пробвам на ски или борд, дано...