В опит се превърна и второто ми качване на кънки, година след първото. Тайфата беше същата, почти като преди година. Имаше обаче и нови, никак не лоши карачи. Мишо ми скри всичко, направо летеше, а аз ходих. Ходих ама не падах.
Дори позирах и за снимка, но Киро ни отряза краката, ходи обяснявай после че си с кънки. Женската част и тя ме засенчи, абе направо спортовете без топка май не са за мен.
После понадобрях де, все по-често ми гледаха гърба, дори спирха случайните пързалящи се за да ме гледат. Голяма атракция, по-скоро заради големината. Накрая паднах, но не от движение, от спряло. Разбрах че тази е годината на слънцето, това ми е успокоението. Надявам се да ме топли а аз ще му се радвам, обещавам и ако трябва ще го топля и аз. Обещавам и да се пробвам на ски или борд, дано...
Взех си 3 дни отпуска и в сряда рано сутрин забрах Мишо и потеглихме. В Долна Баня вече нетърпеливи ни чакаха Роб и Сашо. Сашо каза да си носим бански. Непретенциозната станция, която ни посрещна всъщност имаше невероятна екстра. Басейн с гореща минерална вода под самите звезди. Точно там една вечер, когато имаше банкет на спиртоварите (в Долна Баня освен минерален, явно имаше и спиртен басейн) ние разпускахме с часове. Разпускахме и се забавлявахме гледайки израженията на притичващите в студа хора, а те ни гледаха изумени. Вътре се диплише разнообразие, певачката пееше всичко, но то звучеше еднакво.
След карането през деня, този басейн просто беше божествен. Жалко че само един път му се насладихме. На ските обаче всеки ден. Мишо ставаше всяка сутрин с надежда към 7:30-8:00, но бързо лягаше пак. Само в събота намаза почти цял ден, но тогава беше леко студено. Очилата ми замръзнаха а Роб си счупи ръката. Мишо пък се разпра грейката, много е луд. Горе беше -20. Все пак си тръгнахме с усмивка и идеята да се върнем. Басейн, ски, ракия и добро настроение...и компанията си я биваше, бяхме си направо "Великолепната 4-ка".
