В разгара на лятото е време за тазгодишния ми летен музикален сет. Определено новите албуми на Faithless, Yuksek и Groove Armada си заслужават. Също може да откриете и познати стари като Tiga, Kruder & Dorfmesiter, Depeche Mode.
Има нещо, което ме мъчи от доста години. Като малък обичах колички, съзтезания, автомобили с всякакви реклами по тях. Имаше Lancia Delta Integrale с нейното Martini, имаше Формула 1 и Marlboro, имаше и всякакви други, неизвестнтите с времето се изясниха, но една загадка остана да мъчи порасналият ми мозък. Може би повечето си спомнят за онези жълти реклами, на които има едно многогкрако черно животно, бълващо огън. Отговора е италианската компания за нефтени продукти AGIP/Eni, един от световните лидери на пазара от самото си създаване (1926).
Тук ви предоставям историята за това животно...
Кучето с шест крака
Италианците са нация, свързана с античната си история. Кой е автора на тази митична история? 30 години след появата за първи път на шесткракото куче през 1952г., тайната около неговия автор и замисъл е обгърната в мистерия. Luigi Broggini никога не признава приживе авторството на творбата. Чак след смърта му (1983) сина му в интервю разкрива истината. Официалното твърдение на компанията е връзката при симбиозата на човек и автомобил, колелата и краката като една боща мощ. 6 крака. Поглеждайки в африканската митология можем често да срещнем пластики, изобразяващи лъвове и леопарди с 6 крака. Те символизират свръхестественото, божественото.
Конкурса за знак на компанията носи огромен успех. Категорично е избрано кучето, като за негов автор е представен Giuseppe Guzzi, финалист в конкурса. По късно става ясно, че автора е друг. Спрягат се много имена от културния живот на Италия по това време, но до последно никой не потвърждава авторството на продукта. В крайна сметка автора отнася със себе си и истинската история на кучето в гроба, а ние можем или да се доверим на някоя от историите, или да продължим да гадаем...
*PS - Luigi Broggini е известен италиански скулптор, творял и по време на Втората световна война извън пределите на Италия.
С началото на световното страстите се нажежиха. Освен на терена, емоциите се пренесаха и по трибуните. Местните тромби (вувузели), достигащи 130db. подложиха на сериозно изпитание психиката на футболистите и гласовите възможности на феновете. Но това е тема на друг разговор.
Открийте сега разликите с прясно-прясно излюпилото се лого на Ку-Ку Академията.
И незабравимата песен към него.
Песента от филма.
Песента от филма.
Откъс от филма.
Песента от филма.
Откъс от филма.
Откъс от филма.
Песента от филма.
Песента от филма.
Детство мое.
Спомена за изминалата година е още пресен, затова и ви споделям последния си микс от нейният завършек...
В търсене на светлината в мрака, намираш топлина, опитва се да ти избяга, да се скрие в тъмната страна. Последвай я и там където, мисълта се свързва със сърцето, вдигни глава и потърси с очи, къде огряват нейните лъчи. Подай ръка и замълчи, сега сте само двама, тя и ти...
Всичко е добре, когато завършва добре. Тази поговорка важи в пълна сила за днешния ден, който започна с пожар. Лудите над нас пак се бяха запалили, пушека обаче се вие нагоре и аз нищо не съм разбрал. Съседката от 6 етаж разтревожена ми звънна на вратата, от там веднага викаме пожарна и аз тичам да видя горе какво става. Пред вратата се събрали няколко комшии и умуват как да я отворят. Разбутах ги и като филмов герой с един як шут около бравата я разбих. От вътре лумна гъст, непрогледен дим. Ако е имало вакуум го наруших, но Здравка беше вътре. Лудоста й и липсата на чувсто за съхранение я прати още по навътре при виковете ми да дойде навън. Пробвах да влеза, но не се дишаше, намокрих една кърпа и с нея на устата влязох. Нищо не виждах а и хората навън се притесниха. След секунди пожарникарите дойдоха и си свършиха работата, а Здравка избяга по Дондуков в търсене на поредното фасче. От толкова фасчета, накрая голяма пушилка. Може би неосъзнато й харесва.
Пожара ни позабави карането с Мишо и Роб. Замъкнахме се на 40км. от София, преди Ихтиман. Оставихме колата и айде на колелата, през гори и полянки, рекички, срещи с мотокросисти, които не посмяха да продължат. Ние обаче продължихме, а бяхме с непълна карта на GPS-a. Хората, коите срещахме в селцата ни гледаха учудено, а най-красноречив беше един възрастен мъж, който на въпроса ми дали има път натам където сме тръгнали ни погледна и каза " Абе то път има, или поне имаше преди години, ама вас не ви ли е страх?". Не ни беше до момента в който пътеката изчезна, загубихме я. Свечеряваше се а бяхме в гората, с ясна посока и без никаква ясна следа от път или пътека. Започна едно безкрайно бутане в нищото, нагоре-надолу.
Стана тъмно и пуснахме 2та фара, които имахме, единия умря не след дълго. След още няколко километра притеснението на моменти прерастваше в отчаяние. Губихме обхват на GSM и при първата възможна чертичка обхват се свързахме с Бен, успяхме да му дадем GPS координати и той се свърза със спасителите чрез телефон 112 (браво, че го има). В един момент с Роб взехме решение да оставим колелата, за да се движим по-бързо. Мишо отказа, заяви, че ще си го бута. Краченето без колела вървеше добре, скоро ни се обадиха и спасителите, намерихме и път а те ни увериха за вярната посока. В общи линии от 20км. маршрут повече от половината ни мина в бутане. Една голяма обеца на ухото, която никога нямя да сваля. Утре ще запаля свещичка, а Мишо и Роб ще приберат колелата (ако са там).
Достатъчно е да се заиграете в началото, после удоволствието идва само!
ABSOLUT винаги са били на ТИ с това как да впечатлят зрителя (клиента). Много приятен и лек полъх на лято и море, просто се поддадох на слънцето. Освен полезни коктейли, намерих и приятни закачки, достойно губещи време. Много приятно усещане и желание за парти. Наздраве!
Имаше преди време една песен, в която се пееше "Бира, секс и рок енд рол." Времената се менят, но нравите не. С не точно рок и бира, по скоро хип-хоп и много водка/уиски започнахме партито в Албена. G-party с Мишо Шамара и добро настроение, откриване на нови хоризонти, G-точки и заливане по плажа. Мисля си, че всички останаха доволни, особено тези със снимките за спомен.
Като си тръгвах от партито последната вечер (а то беше наистина добро) имаше толкова много останал алкохол а всички бяха пияни... Аз се наспах и се събудих с усмивка. Дългия път не ни попречи да караме през цялото време с включено отопление на седалките. Така е, като незнаят другите къде да пипат. Аз обаче знам и пипам внимателно.
Улиците в центъра, които не са още синя зона са на изчезване. Идвайки на работа всяка сутрин се запътвам към карето около този строеж, бившият Военноисторически музей до НДК. Настоящия строеж дочувам, че ще бъде някаква сграда на НАТО. Горко им. Та около този строеж е много апетитно за паркиране, няма синя зона, няма правила, кой къде намери. Поради някакво чувство или просто шанс, но днес го подминах и спрях от другата му страна. Някой колеги обаче не го бяха подминали. Жорката си отърва колата и ще прави курбан.
На заека колата е някаде тук отдолу, надявам се да са само козметични щетите. Надявам се и подобно безумие да не се повтаря. Преди година на същия този строеж един кран за малко не падна. Явно хората работещи по този проект, инженери, строители или каквито са там имат доста пропуски с конструктивността. Скелето е паднало, защото са развалили една от опорните (странични части) и предната просто е рухнала. Интересно ми е как ще демонтират останалата, висяща във въздуха част, така че да не го отнесат колите отдолу. Стискам палци на Заека!
Летния мързел е тегава работа. Ей на, мързи ме да седна да напиша 2 реда. Жегата вчера беше просто задушаваща, днес обаче някак си успях да я пречупя. Поканата от Роб за едно лекичко спускане с колелата се оказа преломния момент. Надделях желанието за излежаване и се метнахме с Роб и Мишо до Герман. 50 минути катерене, кратка фотосесия и после яко спускане.
