The longest day

Summer 2010

2010-08-15T20:47:00.002+03:00

В разгара на лятото е време за тазгодишния ми летен музикален сет. Определено новите албуми на Faithless, Yuksek и Groove Armada си заслужават. Също може да откриете и познати стари като Tiga, Kruder & Dorfmesiter, Depeche Mode.
Всеки може да свали този сет напълно безплатно и на високо качество от тук.
Приятно слушане.

Кучето с шест крака...

2010-07-31T23:52:00.014+03:00

Има нещо, което ме мъчи от доста години. Като малък обичах колички, съзтезания, автомобили с всякакви реклами по тях. Имаше Lancia Delta Integrale с нейното Martini, имаше Формула 1 и Marlboro, имаше и всякакви други, неизвестнтите с времето се изясниха, но една загадка остана да мъчи порасналият ми мозък. Може би повечето си спомнят за онези жълти реклами, на които има едно многогкрако черно животно, бълващо огън. Отговора е италианската компания за нефтени продукти AGIP/Eni, един от световните лидери на пазара от самото си създаване (1926).

Тук ви предоставям историята за това животно...

Кучето с шест крака

Италианците са нация, свързана с античната си история. Кой е автора на тази митична история? 30 години след появата за първи път на шесткракото куче през 1952г., тайната около неговия автор и замисъл е обгърната в мистерия. Luigi Broggini никога не признава приживе авторството на творбата. Чак след смърта му (1983) сина му в интервю разкрива истината. Официалното твърдение на компанията е връзката при симбиозата на човек и автомобил, колелата и краката като една боща мощ. 6 крака. Поглеждайки в африканската митология можем често да срещнем пластики, изобразяващи лъвове и леопарди с 6 крака. Те символизират свръхестественото, божественото.
Конкурса за знак на компанията носи огромен успех. Категорично е избрано кучето, като за негов автор е представен Giuseppe Guzzi, финалист в конкурса. По късно става ясно, че автора е друг. Спрягат се много имена от културния живот на Италия по това време, но до последно никой не потвърждава авторството на продукта. В крайна сметка автора отнася със себе си и истинската история на кучето в гроба, а ние можем или да се доверим на някоя от историите, или да продължим да гадаем...

*PS - Luigi Broggini е известен италиански скулптор, творял и по време на Втората световна война извън пределите на Италия.

Кой е печелившия с Jabulani?

2010-06-16T11:09:00.003+03:00

С началото на световното страстите се нажежиха. Освен на терена, емоциите се пренесаха и по трибуните. Местните тромби (вувузели), достигащи 130db. подложиха на сериозно изпитание психиката на футболистите и гласовите възможности на феновете. Но това е тема на друг разговор.
Jabulani, това е името на топката от adidas за това световно. Нейното разработване е плод на високотехнологични решения и нововъведения добре пазени от конкурентите им през последните години. Именно от там идва проблема. С първия мач започнаха и драмите, идващи основно от играчи на конкурентните марки. Масово заваляха оплаквания за странната траектория на топката, Англия бе закопана от собствения си вратар а Джерард го защити, като нарече топката "крива". Междувременно нито един от футболистите, рекламиращи немския гигант не обелиха и дума в ощърб на топката. Напротив, на Меси и компания се видя, че топката въобще не им е "крива" а немската машина направо прегази Австралия с игра, на която могат да завидят всички останали.

Къде е проблема тогава?
От самото начало при разработката на топката до пускането и в официална продажба през декември 2009, тестове с нея са били възможни само за играчите на adidas и съответно родния им Бундестим. Нали разбирате, че докато останалите отбори, имащи договори с другите спортни гиганти са подритвали "договорените" топки в своите мачове, момчетата на Йоахим Льов здраво са изпитали траекторията и своенравието на Jabulani. Това са поне няколко месеца преднина, ако не и години.

Заключение. FIFA има договор с adidas и всички останали са потърпевши. Трудно може да се търси заговор или "немска следа", но като нищо накрая ще ликуват в тандем, adidas и Германия. В името на родината знаем, че немците са готови на всичко, а какво па сладко от двойна победа.

Art side of the moon...

2009-11-08T14:43:00.004+02:00

И дума няма да кажа, просто го вижте!

*PS - inspiration link

Copy - Paste...

2009-11-04T12:27:00.010+02:00

Риск печели, риск губи. Без никакви асоциации към шоуто искам да ви споделя нещо лично. Колкото лично, толкова и трагично. Публичната тайна не е тайна, така чe... свалям имунитета.

1. Един дизайн, правен от мен през 2004г., свободен, без каквито и да е ангажименти.

Открийте сега разликите с прясно-прясно излюпилото се лого на Ку-Ку Академията.

Е как да не кажеш после на бялото, черно?

Преследвачи...

2009-07-30T17:44:00.004+03:00

Колкото и да бяга човек, никога не може да избяга от съдбата си. Няколко тематични клипа събрани тук без никакви упреци и препоръка към нечие бягство.

*PS - Ако някой има да добави нещо е добре дошъл. ;)

Massive Attack - Angel

Prodigy - Voodoo People (Pendulum Remix)

Leftfield - Afrika Shox

Tricky - Evolution Revolution Love

The Verve - Bitter Sweet Symphony

Timo Mass - First Day

Kylie Mingue - Come Into My World

Fugees - Fugeela

summerset vol.1...

2009-07-15T23:53:00.002+03:00

Надявам се да ви хареса новият ми летен сет. Както се казва "enjoy".

Детство мое...телевизионно - vol.1

2009-01-29T21:18:00.012+02:00

Колко бързо отмина безгрижното детство, безкрайните игри по градинки и паркове, които обикновенно свършваха с разтревожени родители, шамари, дърпане на уши и жужене на комари около светещите лампи. Времена в които нямаше GSM-и, нямаше компютри, интернет и скайп. Единственият начин да те приберат вкъщи беше провикване през балкона (ако си пред блока) или по-сигурния, родителска хайка из махалата. Лято е, ваканция, няма училище, няча уроци. По цял ден игри и пакости, далеч от вкъщи. Но все пак имаше нещо, което успяваше да прикове от време на време вниманието ми вкъщи и то съвсем доброволно. Телевизора! Сред купищата безмислени и скучни за мен предавания (Бразди, Всяка Неделя, Панорама, С бъклица и дрян, Панорама и най-ужасното Время) по единствената телевизия се прокрадваха детските филми, които обикновенно почваха в 17:30 ч. В тези моменти градинките опустяваха и всичките "таралежи" се строявахме пред телевизорите. Това бяха нашите мечти, нашите идеи, нашите разбирания за света извън махалата, това беше нашият малък свят. В това отношение, българските филми от това време са просто великолепни. До ден днешен не съм гледал по-добър и естествен за времето си детски филм от някогашните такива.

Тук ще обърна внимание на българското кино от моето детство, филми изпълнени с много усмивки и прекрасна музика, която и до ден днешен щом чуя, започвам да си тананикам. Нека опитам да свържа следващите звук и картина с вашите спомени, а ако имате какво да добавите, заповядайте.

1. Войната на таралежите - 1979

И незабравимата песен към него.

2. Васко Да Гама от село Рупча - 1986
Песента от филма.

3. Изпити по никое време - 1974
Песента от филма.

4. Таралежите се раждат без бодли - 1971
Откъс от филма.

5. С деца на море - 1972
Песента от филма.

6. Рицар без броня - 1966
Откъс от филма.

7. Куче в чекмедже - 1982
Откъс от филма.

8. Петимата от Моби Дик - 1970
Песента от филма.

9. Рицарят на бялата дама - 1982
Песента от филма.

10. Неочаквана ваканция - 1981
Детство мое.

*PS - Това не е класация, това са просто 10-те филма, които са част от моето детство!

re-year mix...

2009-01-26T23:27:00.008+02:00

Спомена за изминалата година е още пресен, затова и ви споделям последния си микс от нейният завършек...

http://designest.org/reyear.mp3

Night shots...

2008-11-09T21:59:00.005+02:00

В търсене на светлината в мрака, намираш топлина, опитва се да ти избяга, да се скрие в тъмната страна. Последвай я и там където, мисълта се свързва със сърцето, вдигни глава и потърси с очи, къде огряват нейните лъчи. Подай ръка и замълчи, сега сте само двама, тя и ти...

Action day ...

2008-10-19T23:21:00.010+03:00

Всичко е добре, когато завършва добре. Тази поговорка важи в пълна сила за днешния ден, който започна с пожар. Лудите над нас пак се бяха запалили, пушека обаче се вие нагоре и аз нищо не съм разбрал. Съседката от 6 етаж разтревожена ми звънна на вратата, от там веднага викаме пожарна и аз тичам да видя горе какво става. Пред вратата се събрали няколко комшии и умуват как да я отворят. Разбутах ги и като филмов герой с един як шут около бравата я разбих. От вътре лумна гъст, непрогледен дим. Ако е имало вакуум го наруших, но Здравка беше вътре. Лудоста й и липсата на чувсто за съхранение я прати още по навътре при виковете ми да дойде навън. Пробвах да влеза, но не се дишаше, намокрих една кърпа и с нея на устата влязох. Нищо не виждах а и хората навън се притесниха. След секунди пожарникарите дойдоха и си свършиха работата, а Здравка избяга по Дондуков в търсене на поредното фасче. От толкова фасчета, накрая голяма пушилка. Може би неосъзнато й харесва.

Пожара ни позабави карането с Мишо и Роб. Замъкнахме се на 40км. от София, преди Ихтиман. Оставихме колата и айде на колелата, през гори и полянки, рекички, срещи с мотокросисти, които не посмяха да продължат. Ние обаче продължихме, а бяхме с непълна карта на GPS-a. Хората, коите срещахме в селцата ни гледаха учудено, а най-красноречив беше един възрастен мъж, който на въпроса ми дали има път натам където сме тръгнали ни погледна и каза " Абе то път има, или поне имаше преди години, ама вас не ви ли е страх?". Не ни беше до момента в който пътеката изчезна, загубихме я. Свечеряваше се а бяхме в гората, с ясна посока и без никаква ясна следа от път или пътека. Започна едно безкрайно бутане в нищото, нагоре-надолу.

Стана тъмно и пуснахме 2та фара, които имахме, единия умря не след дълго. След още няколко километра притеснението на моменти прерастваше в отчаяние. Губихме обхват на GSM и при първата възможна чертичка обхват се свързахме с Бен, успяхме да му дадем GPS координати и той се свърза със спасителите чрез телефон 112 (браво, че го има). В един момент с Роб взехме решение да оставим колелата, за да се движим по-бързо. Мишо отказа, заяви, че ще си го бута. Краченето без колела вървеше добре, скоро ни се обадиха и спасителите, намерихме и път а те ни увериха за вярната посока. В общи линии от 20км. маршрут повече от половината ни мина в бутане. Една голяма обеца на ухото, която никога нямя да сваля. Утре ще запаля свещичка, а Мишо и Роб ще приберат колелата (ако са там).

Web of the day... ADIDAS

2008-10-14T23:51:00.004+03:00

Достатъчно е да се заиграете в началото, после удоволствието идва само!

*PS - Ако липсва играта в зародиш, след време въобще няма да ти е до нея.

Web of the day... ABSOLUT

2008-10-14T23:32:00.009+03:00

ABSOLUT винаги са били на ТИ с това как да впечатлят зрителя (клиента). Много приятен и лек полъх на лято и море, просто се поддадох на слънцето. Освен полезни коктейли, намерих и приятни закачки, достойно губещи време. Много приятно усещане и желание за парти. Наздраве!

G-party...

2008-09-08T20:47:00.011+03:00

Имаше преди време една песен, в която се пееше "Бира, секс и рок енд рол." Времената се менят, но нравите не. С не точно рок и бира, по скоро хип-хоп и много водка/уиски започнахме партито в Албена. G-party с Мишо Шамара и добро настроение, откриване на нови хоризонти, G-точки и заливане по плажа. Мисля си, че всички останаха доволни, особено тези със снимките за спомен.

На другия ден всички говориха за нашето парти, останалите мълчаха гузно. Позаобиколиха ни на награждаването, но не и от чужбина. От Белгия дойде новината за злато на наш проект. Доколкото знам първо злато на този форум, да ни е честито. Наградените пируваха, останалите също.

Като си тръгвах от партито последната вечер (а то беше наистина добро) имаше толкова много останал алкохол а всички бяха пияни... Аз се наспах и се събудих с усмивка. Дългия път не ни попречи да караме през цялото време с включено отопление на седалките. Така е, като незнаят другите къде да пипат. Аз обаче знам и пипам внимателно.

Строежа...

2008-08-19T19:23:00.006+03:00

Улиците в центъра, които не са още синя зона са на изчезване. Идвайки на работа всяка сутрин се запътвам към карето около този строеж, бившият Военноисторически музей до НДК. Настоящия строеж дочувам, че ще бъде някаква сграда на НАТО. Горко им. Та около този строеж е много апетитно за паркиране, няма синя зона, няма правила, кой къде намери. Поради някакво чувство или просто шанс, но днес го подминах и спрях от другата му страна. Някой колеги обаче не го бяха подминали. Жорката си отърва колата и ще прави курбан.

На заека колата е някаде тук отдолу, надявам се да са само козметични щетите. Надявам се и подобно безумие да не се повтаря. Преди година на същия този строеж един кран за малко не падна. Явно хората работещи по този проект, инженери, строители или каквито са там имат доста пропуски с конструктивността. Скелето е паднало, защото са развалили една от опорните (странични части) и предната просто е рухнала. Интересно ми е как ще демонтират останалата, висяща във въздуха част, така че да не го отнесат колите отдолу. Стискам палци на Заека!

Crosscountry 2...

2008-08-17T22:54:00.007+03:00

Летния мързел е тегава работа. Ей на, мързи ме да седна да напиша 2 реда. Жегата вчера беше просто задушаваща, днес обаче някак си успях да я пречупя. Поканата от Роб за едно лекичко спускане с колелата се оказа преломния момент. Надделях желанието за излежаване и се метнахме с Роб и Мишо до Герман. 50 минути катерене, кратка фотосесия и после яко спускане.

Краката ми треперят, утре сигурно ще ходя като щастлив гей на работа. И Мишо изглеждаше щастлив, въпреки падането си. Няма да публикувам кадри с Мишо и неговия скъсан панталон след падането, защото има доста стряскащи и натуралистични кадри.

*PS - следващия път обещавам да пусна нещо по-интересно!

Crosscountry...

2008-05-31T21:40:00.014+03:00

Един GPS, палко повечко желание, 3 колела и една кола. Закарахме се малко след Сливница, до едно село Гълъбовци. Оставихме колата и потеглихме. Променихме в последствие маршрута, но успяхме да се насладим на интересни гледки и монументи, достойни за "Индиана Джоунс". Първо се качихме до Пантеона, (кой каза нещо за пирамидите) над Гургулят, погледахме, попекохме се, хапнахме и продължихме. Къде с път къде без, си направихме добра разходка (в която видяхме красиво опрашване на пеперуди, аз успях да се метна в едни храсти а Сашо да спука гума).

Накрая завършихме в крайпътна кръчма на бира и шкембе...

Slow...

2008-05-20T00:18:00.011+03:00

Денят вещаеше концерт, концерт и работа. Дори и да не бях кой знае какъв фен на Kylie, знаех, че ще видя и чуя нещо, което ще ми хареса. Заформихме една "Fantastic Four" (аз, Бла, Добри и Асен, направо забъркахме един CMYK от рекламисти) и отпердашихме към Надежда. Определено имах влечение към едрата растителност, първо качих колата на може би единствения пън около офиса, а после я и маскирах почти в един шубрак около стадиона. 10 бири ни се виждаха множко, но после ни липсваха. Без излишно бавене и подгряване на някоя група (кратък но ефектен DJ & VJ mix) шоуто започна. Такова шоу каквото досега не бях виждал на концерт на някоя истинска звезда, каято ни е на гости. Не просто музика и пеене, но един напълно завършен продукт с цел "Entertainment", който определено доставя голям кеф и задоволство дори и на човек, който си няма и представа от творчеството на звездата. 2 часа нон-стоп спектакъл, различни костюми, яка медиа за бекграунд (която просто изпълваше стилово всяка една необходима стилова ниша) и 20 човека балет.

Моят пик дойде на Slow, почувствах пълното щастие, макар и да не го виждах. Знаех, че не съм сам в емоциите си и това ме караше да се усмихвам. Накрая се окичих със златна лента от сцената и потеглихме към вкъщи под звуците на една класика.

Easter bikers...

2008-05-05T01:03:00.004+03:00

Празници в София. Мръсния, прашен и шумен град бе неузнаваем. Направо си беше грехота да търкаляш колата в такъв момент по пустите и чисти улици. По-подходящ момент от този да впрегна отново колелото нямаше. И старта бе даден, отскочих до Наско (най-печения майстор на байкове, който познавам) за малък ъпгрейд и профилактика. Купих си дори километраж, 55км. вдигнах по пътя надолу от Горна Баня, голям кеф. Роб си купи нов байк и сега не му липсва мотивация, на Мишо по принцип не му липсва. Това е само началото...

Гробище за домашни любимци...

2008-04-13T21:11:00.006+03:00

Човека е едно голямо животно, а българина е нема такова животно. За нас трябва камшик, трябват шамари, трябва някой да ни плаши за да бъдем послушни. Уви демокрацията съвсем ни разюзди, видяхме широкото около врата и айде...

С Роб решихме да се разходим, подложих Ситрото на малко "offroad", мислех си че там, зад завоя, почти в гората ни чака нещо. Нещо любопитно, но определено различно от това, което открихме. Предсатвете си строеж, представете си този строеж ама в природата, възможно най-близо. Представете си строителни отпадъци в чували и извън тях, представете си сега и други чували, разпокъсани а около тях разпиляни купчини от кости. Не, нямаше трупове а и костите не бяха човешки. Бяха агнешки вероятно (някой явно бе преял с агнешки главички), но гледката беше...странна. Замислих се всъщност, че това явно ни е вродено. Кой нормален човек ще си изхвърли старата мазилка, мивка или плочки в гората, на поляната, там където вероятно някой друг е решил да се раздели с малко "агнешки главички".

Catch the Rainbow...

2008-03-24T23:52:00.004+02:00

Когато си щастлив всичко около теб е в синхрон. Днес денят се опита да бъде упорит, пробва се да ни отвее, наводни и главите ни да потроши...След като не успя, зарадва ни с една дъга. Едно обаждане, усмивка, после грабнах апарата. Панорамата не е перфектна от втория етаж и заден двор в контра жур. Улових усмивките на хората под нея, улових и ги поднасям. Желанието е просто и е много топло, с усмивка и вкус на приятен аромат, с полъх свеж и китка пресен здравец. Пожелайте си едно желание, пожелайте го с усмивка...

18...

2008-03-09T19:02:00.004+02:00

18 мига, 18 върха, 18 месеца, 18 усмивки, 18 чаши, 18 танца, 18. Това е цифрата днес, тя носи голявата изненада, голямата усмивка и още много-големи неща, някои от които и по-големи от мен. На 18 си мислех, че на 25 си голям и помъдрял, мислех си че ще имам семейство. На 25 си мислех какви глупости съм си мислел на 18. Сега, някаде по средата на следващата петилетка си казвам "прости ми, но е прекрасно". Днес е прошка.

Mr Schwartz, Mr Hazen & Mr Horlocker...

2008-03-07T12:22:00.001+02:00

Mr Schwartz, Mr Hazen & Mr Horlocker - Vidéo

7 музикални гряха...

2008-03-03T20:01:00.004+02:00

В отговор на хвърлената ръкавица от Бла. Избора ми малко или много е повлиян от моментното ми настроение, състояние, влечение и т.н.

Red Hot Chili Peppers - Blood, sugar, sex, magic

Faith No More - King for a day

Depeche Mode - Remixes

Soundgarden - Superunknown

Thievery Corporation - Cosmic Game

Beastie Boys - Check Your Head

Kevin Yost - Future Flashback Remixed

Героите са уморени...

2008-03-03T18:21:00.004+02:00

Пролетния дял на родния футболен шампионат съвпадна със завръщането в игра на неизгрелите наши звезди. Разходката до Ихтиман предложи широк спектър емоции. Бързината да стигнем на време леко ме подведе, безултата: радара на подведе униформените колеги, с малко късмет и повечко пари ми върнаха книжката. Играта предложи динамично дезориентирани центрирания и множество самостоятелни неуспехи, резултата: зимната пауза си е оказала сериозно влияние у нашите качества и възможности. Нощният живот също, при мен започна в петък. Толкова приятно и емоционално, че останалите дни се пуснах по течението...

Баровец...

2008-02-26T10:13:00.009+02:00

Сезона продължава с пълна сила. Уикенда ни прати отново в Боровец (вече се чувствам като в квартала там), този път служебно. По-скоро фирмено, да пием по "кресовски". Пиенето остана на заден план, възползвах се от възможноста да карам не с една а с две "инструктурки". 2 дни шускане, леко хокане и от време на време по някоя щека за дисциплина.

После станаха по-мили, почнах да получавам и по някоя целувка, за добро поведение или поощрение не разбрах, важното е че слънцето ме гря почти цели 2 дена. Дори се зачервих, ама ми беше хубаво.Имам чувството, че скиорите в нашата фирма са на изчезване. Заека обаче е звезда, познава всички и всички го познават, явно е добър. Това е то да се казваш Иван! Пожелавам си да не е за последно тази зима, пожелаваме си и много слънце, че без него си е просто студ, студ и самота.

Ski & spa....

2008-02-17T21:01:00.005+02:00

Взех си 3 дни отпуска и в сряда рано сутрин забрах Мишо и потеглихме. В Долна Баня вече нетърпеливи ни чакаха Роб и Сашо. Сашо каза да си носим бански. Непретенциозната станция, която ни посрещна всъщност имаше невероятна екстра. Басейн с гореща минерална вода под самите звезди. Точно там една вечер, когато имаше банкет на спиртоварите (в Долна Баня освен минерален, явно имаше и спиртен басейн) ние разпускахме с часове. Разпускахме и се забавлявахме гледайки израженията на притичващите в студа хора, а те ни гледаха изумени. Вътре се диплише разнообразие, певачката пееше всичко, но то звучеше еднакво.

След карането през деня, този басейн просто беше божествен. Жалко че само един път му се насладихме. На ските обаче всеки ден. Мишо ставаше всяка сутрин с надежда към 7:30-8:00, но бързо лягаше пак. Само в събота намаза почти цял ден, но тогава беше леко студено. Очилата ми замръзнаха а Роб си счупи ръката. Мишо пък се разпра грейката, много е луд. Горе беше -20. Все пак си тръгнахме с усмивка и идеята да се върнем. Басейн, ски, ракия и добро настроение...и компанията си я биваше, бяхме си направо "Великолепната 4-ка".

По белите писти...

2008-01-13T20:03:00.000+02:00

Най-после, след 10 години се качих отново на ски и честно казано ми хареса (за разлика от едно време). Времето беше прекрасно, слънце, синьо и чисто небе и много жизнерадостни хора. Качих се до горе и то 2 пъти, а после се и пуснах (падах разбира се) и си повярвах, Сашо каза че има хляб в мен, а аз му вярвам защото той го омеси. Сега ще чакам следващия път, може и със собствени ски.

Някои предпочитаха борд, аз обаче се носих на ски. Отсрани изглеждаше с борда по-лесно, особено свличането. Кой както може, надявам се и аз един ден.

*PS - Дано утре все пак мога да ходя.

Мъглата...

2008-01-09T23:32:00.000+02:00

Казват, че София е красива само през зимата, когато има сняг. Сега почти не остана, стана мръсно и падна мъгла. Имах излизане и реших да пробвам в мъглата, да погледна през нея. Като че ли ми хареса, виждаш светлините, виждаш и други неща между светлините, виждаш нещо различно. Ако не виждаш ще ти помогна, една бърза обиколка около Ал. Невски в мъглата и какво видях аз.

Опит за летене 2...

2008-01-07T23:14:00.001+02:00

В опит се превърна и второто ми качване на кънки, година след първото. Тайфата беше същата, почти като преди година. Имаше обаче и нови, никак не лоши карачи. Мишо ми скри всичко, направо летеше, а аз ходих. Ходих ама не падах.

Дори позирах и за снимка, но Киро ни отряза краката, ходи обяснявай после че си с кънки. Женската част и тя ме засенчи, абе направо спортовете без топка май не са за мен.

После понадобрях де, все по-често ми гледаха гърба, дори спирха случайните пързалящи се за да ме гледат. Голяма атракция, по-скоро заради големината. Накрая паднах, но не от движение, от спряло. Разбрах че тази е годината на слънцето, това ми е успокоението. Надявам се да ме топли а аз ще му се радвам, обещавам и ако трябва ще го топля и аз. Обещавам и да се пробвам на ски или борд, дано...

Тази луда-луда Нова година...

2008-01-02T17:37:00.000+02:00

Там, на Чифлика, почти в планината, сред сняг и ракия, сред приятели и дива олелия, посрещнахме новата година. Денят не предвещаваше това в което ще ни оплете нощта. Комбинация от приятн емоции, викове и опознаващи звуци (в опит за досег с природата). 3 дни ядене, пиене и веселба, това и трябва на всяка тълпа. Тълпата оказа се сплотена, компанийка си спретнахме задружна, имаше любов...

имаше звезди...

имаше и сняг...

а това се виждаше от нашето балконче...
Всички да са здрави, прави, силни и щастливи, отдадени и обичливи.
Happy New 2008!!!

Весели празници...

2007-12-21T12:13:00.001+02:00

До всички катаджии, идват празници така, че да внимават кого спират. Те по принцип са изключително внимателни и избирателни, но сега момента е специален.

Welcome aboard...

2007-12-19T18:00:00.000+02:00

5 дестинации, солидно количество екипаж и пасажери (направо си бяха едно цяло). Така изглежда кратката равносметка от снощнтото ни фирмено парти. Понеже кратките неща за за други случаи, различни от нашия ето как изглеждаха наистина нещата.

Партито предсатвляваше различна атмосфера на различните етажи (Франция, Бавария, Япония, Африка и едно иглу в двора за Аляска) Благодарение на доволния кетеринг и организация, всички присъстващи имаха възможноста да удоблетворят своите сетива (дори и най-изтънчените, макар и в последствие). Кой пил-пил, кой ял-ял, важни са усмивките по лицата на хората. На снимките по-долу има не само усмивки, има и очарование, изненада, загадка и опиянение. Началото не предвещаваше разрухата която настъпи, но полетите бяха дълги и имаше време за настройки.
Вечерта приключи добре, прибрах се с усмивка (с такава и заспах), някой са продължили някаде, други никаде. Днес деня е тежък, но с усмивка при спомена за снощи.

Goldmember...

2007-12-13T14:54:00.000+02:00

12.12.07 "Златното парти на bTV - Yalta"

Подобаващо количество хора, злато и усмивки, кои приятни-кои не, вечерта започва добре. Почти като при "Къци" си спретнаха игра с подаръци, имаше и златни телефони!

Трябваше си време, девойката която бяха качили да пее върху актуални парчета "леко" дразнеше. Казаха, че се казвала McDonald и била англичанка, искахме да слезе от сцената за да започне партито.

После си имахме и рожденник. Марин не почерпи, но ние помним! Пипчо се почерпи, и ние също! Златната среда си каза думата. Михата беше като от филм на Гай Ричи. Направо класика, нямахме режисьор обаче. Главни роли и статисти дал бог. Важното е, че се забавлявахме. Едно време е имало "Коледни банкети", сега са по-скоро партита. Тогава обикновено са заспивали с глава в чинията. Златните очила, (тип "Широко, затворени очи") които ми дадоха като влизах не бяха удобни. Не ми се наложи да гледам света през златни очила за да ми хареса! Добро и запомнящо се парти, чакаме следващото.

Софийски потайности 2...

2007-12-08T22:08:00.001+02:00

ПРЕДИЗБОРНА ЕКСКУРЗИЯ

УЛИЧНО ПРЕТ-А-ПОРТЕ

ПАЗИ АНТЕНАТА

УЛИЧНА СИГНАЛИЗАЦИЯ

METROPOLIS...

2007-12-08T21:52:00.000+02:00

Снощи, 7.12.07 е вероятно последната вечер споделена с още хиляди фенове на Метрополис партитата. Очарованието, с което останах преди година-две, когато на дойде Свен Вет сега се е изпарило напълно. Минималистичният саунд и пресилените до максимум високи носят своето послание, което гласи: "Редовното посещаване на Метрополис води до прогресивно оглушаване." Мисля, че е време който не е гледал "It's all gone - Pete Tong" да го направи, а който е ... да го гледа пак. Аз съм до тук с пиковете, предпочитам мекия саунд на някой клуб или силния гиг на рок концерт.

FACE OFF...

2007-12-02T21:35:00.000+02:00

Време е за ШОУ! Хайде сега да видим кон, боб яде ли?

"Two and a half man"

"Dexter"

"Dude, where's my car"

"Jedi Knight"

"Idiocracy"

"Planet of the Apes"

"How High"

"I, Robot"

Всички прилики с действителни лица и събития са случайни. Фотоманипулациите са направени с "Face Warp", софтуер за мобилни телефони. Ако искате да го изпробвате, ще ви улесня: Symbian Java

Ten years later...

2007-11-24T21:36:00.000+02:00

10 години по-късно! Толкова бързо ли се изтъркули времето? Кога бяхме безгрижни 16 годишни тинейджъри, завладяни изцяло от удоволствието да правят това което искат, без натиска на странични и лични фактори. Живота ни завърта, по някой път много по-силно от необходимото и приемливото. Колкото и да е силен кръговрата, нашата пресечна точка все още не е успял да завърти и ето, 10 години по-късно усмивките и настроението не ни липсват. Едно време стимула беше прост, да излезеш, да те чуят, да танцуват на това което пееш и свириш, това ни бе достатъчно за да сме щастливи. Сега сме щастливи като се сетим за това как не си пропиляхме онези години, щастливи сме защото останахме приятели, щастливи сме заради нас самите. Преди 10 години имаше един много силен фактор, направо двигател на нашата емоция. Това бе Косьо, бащата на Асен. Макар и не директно, той беше човека който ни накара да мислим за удоволствието от музиката, усещането, емоцията. Благодарение на неговата подкрепа и нашето желание имаше "Candles", имаше "Озирис", имаше и "Негатив". 3-те имена на нашата формация, вероятно и 3-те периода в скромната ни кариера. Тук е първата ни записана песен, зимата, началото на 1997г. студио M&D. Извинявам се предварително за качеството. Тази песен е изпя Косьо, тази песен ни даде тласъка.

Дали - 1997

вокал, китара - Иван Гаков

китара - Симеон Дамянов

вокал, бас - Асен Иванов

барабани - Софрони Милев

Zoom soccer...

2007-11-22T15:38:00.000+02:00

Японците винаги са ме учудвали със своите хрумвания, но някой път надскачат и най-смелите ми очаквания за идиотизъм!

77777...

2007-11-21T17:29:00.001+02:00

Засякох ги, най-после. Обикновено изпускам минаващите около мен щастливи числа. Чувал съм, че три 7-ци носят щастие, но пет какво носят? Две години и половина карам Ситрото, дочаках момента на щастие. Беше около 7 вечерта, светофара светеше червено. Спрях, погледнах към театъра на Армията и за пореден път се зачудих откъде го осветяват по този нов и приятен начин и за пореден път не открих. Зелено, погледнах километража, оставаше около километър да се врътнат 7-те, минах кръстовището и при първата удобна възможност спрях, аварийки и хоп...усмивка, снимка, намислете си желание. В този момент нещо се случи, усилих радиото, течеше Precious - Depeche Mode. Усмихнах се, замислих се, спомних си, може би беше прекалено хубаво за да е истина. Все пак става дума за пет 7-ци, дали са били щастливи или не още не знам. Честно казано ако ще са "unhappy" предпочитам да не разбирам. И така, сега отново както всяка седмица чакам петък, този път с усмивка.

Софийски потайности...

2007-10-21T16:27:00.000+03:00

Има моменти в които се чудя направо, не само на човешката изобретателност и креативност, но и на липсата на каквато и да е била такава!

Бележка залепена на кола, паркирала пред гараж.

Как не трябва да си затваряме багажника.

Нещо средно между VW GOLF4 & Audi A3.

Една нормално изглеждаща кола отвън.
Но не и отвътре!

13...

2007-10-08T22:03:00.000+03:00

Точно 13 месеца минаха от онзи хубав ден, в който изгрева ми се усмихна. 13 месеца продължава да ми се усмихва (не че ставам всяка сутрин да го гледам), през облаци и дъждове със своя лъч разпалва моето сърце. Надявам се 13-ят месец да не е фатален, камо ли прощален, нека бъде показател, на слънцето към своя обожател. Не се страхувам, че ще изгоря, страхувам се по-скоро от студа, когато то ще спре да грее или поне за мен ще онемее.

*PS - за слънцето и една звезда, мечтатели в съзвездието на любовта!

Champions League...

2007-10-07T21:52:00.000+03:00

Цяла седмица се питахме дали ще вали уикенда. Преваля, и то много приятно и напоително, валя точно толкова, че да направи тревното покрите меко и удобно за игра, същински персийски килим. Валя точно толкова, че да охлади леките искри, които прехвърчаха от време на време между отборите.

Първоначалната ни представа с нищо но предвещаваше това което се случи. Пристигайки там намерихме около 20 крайно мобилизирани и екипирани играчи, приличащи на отбор, с леко подкрепление и 3 съдии. Свирката на съдията според мен беше или дефектна, или просто само той чуваше. В общи линии свиреше това което Мишо крещеше когато е в близост до него, макар че като цяло не повлия на играта (дори на края му казахме да им свири дузпата която ще направим в следващия момент, но те и това изпуснаха).
Доброто разпределение по терена и точните отигравания доведоха съвсем закономерно резултата до 3:0 за нас.

Като за финал домакините ни изненадоха с купа и торта, може би бяха прекалено уверени, че ще са за тях, уви не. Купата си е наша, от тези които им произвеждаме за турнирите по голф а тортата...опъна ни се, но до офиса не оцеля. Липсваше само посещение в сауната, един масаж и топла вана с патенце в нея...

Some Ads...

2007-09-26T18:43:00.000+03:00

Всичко е реклама, останалото са цифри, а това е ракламата в цифри!

Vacation Rocks:

Print: Mortein

Print campaign for Mortein, insect cleaner.
Cliam: "When they least expect it."

Print: Eden Wasabi Chips

Client: Four Seasons Market Pte Ltd

Agency: Grey Singapore

Print: Durex

by Ogilvy RedCard, Singapore.
______________________________________________

by: AdArena - Sex Sells

Два пъти за един ден...

2007-09-26T18:12:00.000+03:00

Да те хванат два пъти за един ден да правиш нещо, което би събудило интерес в околните като че ли е множко?
Всеки му се е случвало да го "гепят" в крачка (моята е голяма, 48№ обувки), въпроса е как точно. Ето тук е тънката граница която би те накарала да се връщаш и да тъпчеш на едно място, повтаряйки все една и съща крачка (досущ като да газиш някой на пешеходната пътека, напред-назад). И двата пъти предизвикаха усмивка у мен (и не само) и удоблетворението за липса на чувство за вина. Хубаво е като те хванат, да те пуснат бързо за да може след това за да си довършиш удоволствието от започнатото.

Денят е дълъг, нощта също, живота си мислим че и той е дълъг, а всъщност е по-кратък от деня и нощта взети заедно! Ако ти стиска изживей го, ако не...подари го на мен.

Once upon a time...

2007-09-25T16:29:00.000+03:00

Още тогава той знаше, че един ден ще е като него. Дано този ден не е "The day after tomorrow". Ако все пак дойде "End of days" нека бъде един "Event horizon" на самият "Indipendence day"...

Nostalgia 2007 - part2....

2007-08-26T23:07:00.001+03:00

Втората част е по-втърдена, дъжда навън си оказа влияние.

Old mix...

2007-08-25T22:11:00.000+03:00

Понеже стана дума за края на лятото, така стояха нещата преди 2 години.

Nostalgia 2007 - part1....

2007-08-25T22:00:00.000+03:00

Носталгия по отминаващото лято, сега още е топло и настроението е тук. Скоро ще искаме да ни е топло и ще търсим настроението под снега. Това сетче е един последен поглeд към слънцето и хубавия морски бриз, enjoy it...

Chemical video...

2007-08-10T15:18:00.000+03:00

Новото видео на Chemical Brothers, поредното доказателство за безспорният потенциал и на екипа с който работят, наслаждавейте се.
Благодарение на Бла.

До морето и назад...

2007-08-01T15:09:00.000+03:00

Морето ни посрещна така както ни и изпрати преди година, все така необятно и красиво, топло и игриво. Малкото селце Лозенец вече е като квартал на София, тук-там можеш да различиш някой "несофиянец" а по-често направо "небългарин". Жегата се балансира с морския бриз и спокойното море. Следващите няколко реда описват местата, хората и емоциите които срещнахме и изпитахме аз, Роб и Монк.

I - ВАРВАРА

Коко и компания ни светнаха за едни много благи скали на Варвара, точно до малкото им плажче. Идеални да лежиш на тях и пак така идеални за плуване. Компанията беше оборудвана като за лов: харпун, плавници, шнорхели, апарат за подводни снимки..."Ивчо бегай надалеч, че Яската е с харпуна" - това най-често се чуваше докато съм във водата. Голям припек беше, 5 мин. на слънце и обратно във водата. По едно време на скалите се появи русалка, ама не от нашите, чужда. Ей така дойде, и се съблече..Монк онемя, когато проговори вече си общуваха, явно гърдите й му харесаха. Оказа се че мацката е компютърен специалест, представяш ли си, на най-самотното и диво място да срещнеш мацка по цици а тя да е компютърджийка...прокарала WI-FI във Варвара, за да си бачка от там. Е на това му викам аз жена, Монк обаче нямаше WI-FI и връзката прекъсна.
Вечерта бе тежка, почнахме при Димо след скалите, и завършихма някъде на пътя след Варвара, малко преди Ахтопол. Сутринта се събудих на ново място....

II - СОЗОПОЛ

Денят започна трудно, трябваше ми време да осъзная къде съм. Морето бе сърдито и не ставаше за къпане, решихме да направим "Roaf Trip". Минахме през Смокиня, да видим Рафи и компания. Там намерихм Попчето и го прибрахме към Созопол, беше си загубил гласа някъде, явно па мацките които не намери. Созопол си е Созопол, верно оляли са се в строене, но ние директно към стария град. Припомних си някои места, къде същите, къде по-променени. Монк отиде на фитнес а ние с Роб на фото ваканция по скалите. После огладняхме и къде...в Ксантана, ех какво балконче имаше над скалите, с масичка за двама, но не за мен и Роб, за две влюбени души. Ще го имам предвид за в бъдеще. В този дет имаше мач: Левски-Литекс, суперкупата и аз настоявах да го гледам, както настоявах се озовах в компанията на двама цесекари в едно барче на Смокиня, те бяха от хората на Рафи и се готвеха за Ернан на Cacao Beach. Левски бе, надявам се и те да са стигнали навреме.

III - Иракли

Рони ни предложи пътешествие, е ние не отказахме. След двучасов път, изпълнен с катастрофи стигнахме до това толкова споменавано като Райско място, Иракли. Прекарахме час и половина в барчето на плажа, опознавайки обитатетлите и чакайки нашите домакини. Колорита бе голям, от майки с малки деца, през хипари и скинари да белобради старци (досущ като джуджето от властелина) с брада стигаща до оная ми ти работа, а тя по-скоро приличаше на рапан, но не и на нещо което ще или е създало поколение. Мия бе във вихара си, вчера намерила GSM на брега, върнала го на човека а той им купил цяла каса с бира. Днес морето и донесе 4 бири, наздраве. Робинзон би се чувствал в свои води на това място, като изключим боклука и спринцовките на места всичко е много диво, дори и прасето което предишната вечер им бе изяло кашкавала и сиренето, заедно със стиропора който им служил за хладилник. "Ще го врътнем скоро на огъня", заканваше се Ромбо опитвайки да отиграе подадената му топка топка. Слънцето понечи да спи а ние след него, отказахме любезно да преспим при тях и хоехме обратно на юг.

IV - ОАЗИС

Последните дни прекарахме на Оазис. Пристигнаха Иван и Мариета, нови и свежи попълнения. Роб успя да убеди продавачката в магазинчето, че е детектив (с намерената значка на Смокиня) без да казва нищо и тя му върна парите от грешно калкулараната сметка преди това. Слънце, море, чадъри, цици, кучета,джин с тоник...какво повече да искаш? Има какво естествено, но всичко с времето си, а времето наближава.
Кратка Равносметка: 1 350км., голямо количество яйца (Монк им пиеше белтъка), една огромна стоножка, едно силно напиване, много бири, една детективска значка...AGENT 029

*PS - Сънувах любовта, а после влюбих се в съня...

Pixar...

2007-07-18T11:33:00.000+03:00

Новото късометражно видео на PIXAR. Както винаги много добро, чакаме извънземните на гости.

Шкембе по време на демокрация...

2007-07-16T00:58:00.001+03:00

Обява във вестник от преди 10-12 години. Няколко часа по-късно си поръчах едно "професионално", в саханче....много- благо. 31км. посока Боровец, това е мястото, бон апети!

Запалката на Бойко...

2007-07-16T00:38:00.000+03:00

Помните Батман нали, помните и прожектора с който го викаха, светейки знака му в небето. Онази вечер, една приятна събота вечер, попаднах в центъра на село Торос (между Ловеч и Ябланица). Там, в магазина (който работеше до учудващо късно) заобиколен от погледита на зажаднелите за адреналин местни гларуси аз и още няколко авера напълнихме някоя и друг торба. В последстви открихме това произведение на братския китайски народ, с учудване и задоволство се борехме с новата ни запалка, китайска, от тези с лампичка на гъза. Е да, ама тая беше от онези, за които толкова много четох и слушах, запалка с Бате Бойко. Натискаш едно копче и той, досущ като в Star Wars изгрява пред теб, малко неподвижен и намусен ама си е той. Къде ли не светихме, по къщите, по небето, уви...Бате Бойко нито долетя нито се видя, само копчето се развали и започна да ни пуска образ когато си реши.

На другия ден си купих няколко, дори си ги пробвах, коя как свети, фокус, сила, ала-бала. Не ми дремеше дали ще пали, важен бе образа. Продавачката ми предложи с Бербатов, ама Бербо е много нежен, не е като Батман, някак си не върви да светиш с него. Скоро очаквам по-гореща серия, да ни грее когато свърши лятото.

Bla & Ga party...

2007-07-11T23:57:00.000+03:00

Това, което трябваше се случи, звездите останаха най-трезвия и може би единствен истински свидетел (за някои може би и пряк участник) на събитията.

Толкова много хора, толкова много емоции, толкова много добро настроение, толкова много празни бутилки.

Природата ни прие гостоприемно, нагазихме в нея превръщайки я в едно прохладно звучене. Следва предизвикателството да си припомните какво точно се случи, звуко ве и гледки трудно ще изкарам, но една кратка ретроспекция мисля, че ще стане. Приятно гледане!

*PS - Мишо по едно време му свършиха батериите и заспа, заспа като Снежанка ама така и не се намери никой да го целуне...и остана да спи той така докато свят светува...

Това е линка за всичките снимки, ако не работи....значи кофти работа!
http://87.120.222.144:8080/photo3/birthday/

Айде на море...

2007-07-05T15:50:00.000+03:00

Новата песен на Светльо от Хиподил. Явно е на мода архива, явно е забавна тази мода, явно е че ме кефи, явно ще се ходи на море. "Ой ти Черно море, скоро да не побеляваш..."

*PS - Скоро така ще го нафрашкат това наше си моренце, че ще почнем да търсим пак чуждото. То не че е лошо "чуждото", дет има една приказка за чуждата жена...ама това си е море не е жена, не можеш да си го качиш в колата и да го закараш някъде а все при него ще трябва да ходиш!

One more time...

2007-07-04T00:09:00.000+03:00

Чукнах 27, не ми личи нали? Чудя се дали съм помъдрял или остарял. По-скоро побелял, то малко ли емоции бяха последните месеци. Ежедневието ме пообърка, с идеята да ми даде един урок на тема "житейски опит". Уви не си подавам толкова лесно, опита и грешките понякога болят, но ни учат на съществуване и уважение не само към себе си, но и спрямо околните.Упорит съм да, и така трябва. Едва ли ще е много интересно да обяснавам факти около 27-те години съвместно съществуване с околните, важното е кой с какво ще запомни съществуването си. Още е рано за прибързани изводи, но се надявам в неделя да има някакви спомени все пак....наздраве и "One more time".

Медалисти...

2007-07-01T19:57:00.001+03:00

16:00h. Неделя, 1 юли, не точно "July morning", по-скоро запичане по симитлийски. След едночасова борба, момчетата извоюваха заслужено победата в този мач (1:1 но за нас си е победа) равняваща се на сребърните медали за втора поредна година в лигата на форумите. Моята разколебана несериозност ме направи пряк свидетел, но не и участник на терена, за което вината си е изцяло моя.

Жегата на попречи на борбените симитлийци, водени от своя треньор (доказвайки се и на терена) и от пообъркания в този мач капитан. Ванката дотолкова се увлече в прегръдки с противниковите играчи, че за момент се притесних.

Притеснението трая почти до края когато една дузпа донесе справедливоста. Множеството подвиквания към съдията дадоха резултат и това го прекърши. Дузпа, гол, 1:1 и сребро.

Така приключи и това издание на лигата, и тази година доказахме че сме единствения отбор чиито химн знаят дори и най-върлите му противници.

Фото приказка...

2007-06-30T14:16:00.000+03:00

Това е фотография, HDRI фотография (High Dynamic Range Image). Изглежда приказно и сюреалистично, а всъщност не е от приказка и е съвсем реалистично. Гледайки повечето фотоси направо изпаднах в един друг свят, толкова цветен и пъстър, наситен от едни такива хубави емоции. Ще си позволя малко цитати по темата за до има повече яснота относно HDRI снимките.

"HDRI означава изображение с голям обхват на яркости /голям тонален обхват/.

DR /или тоналния обхват/ на една сцена се определя от разликата в яркостта между най-светлия и най-тъмния обект в кадъра. Примерно ако снимаме залез - в повечето случаи имаме огромен контраст между яркостта на слънцето и обектите на преден план.
HDR фотографията е начин да се борим с този висок контраст, защото ако тоналния обхват на дадена сцена е извън възможностите на фотоапарата - тогава задължително ще изгубим детайлите или в най-тъмните или в най-светлите участъци.

Фотокамерите, за разлика от човешкото зрение, имат доста ограничена възможност за репродуциране на тоналния диапазон - затова в един момент се стига до идеята за комбиниране на кадри с различна експозиция по такъв начин, че да се получи резултат максимално наподобяващ това което са видяли очите ни.

Тази комбинация от експозиции може да почва от 3 и да стига понякога до 10 кадъра. Това зависи от контрастността на сцената и от използваната техника.

Процеса нa получаване на фотография с тази техника е в 2 фази:

1. Получаване на HDRI
Това става с опцията "Merge to HDRI" във Photoshop CS2 и нагоре или със специализиран софтуер : Photomatix, Artizen, Dynamic Photo или безплатния FDRTools.
Зареждате всички файлове от поредицата с различни експозиции и давате на софтуера да смята.

2. Tone Mapping
ХДР файла, който ще получите при сглобяването на експозициите ще изглежда ужасно. Причината за това е неспособноста на мониторите да изобразят адекватно един подобен файл, който е във формат "32 бита с плаваща запетая". Тук на помощ идва така наречения tone mapping, чиято цел е да приведе получения ХДР файл до вид приятен за гледане, разпечатване и т.н.
Най-добри инструменти за tone mapping са изброените по-горе програми. Те предлагат достатъчно опции за финна настройка на параметрите и са лесни за работа.

HDRI е доста удобен инструмент, но с ограничено поле на употреба. Понеже между експозициите минава време - всеки движещ се обект в кадъра е голям проблем.
Тоест, за интериори, пейзажи без движещие се обекти, натюрморти - става без забележки, но за ситуации с движещи се обекти - нещата са сложни.

Частично решение на въпроса е снимането в RAW формат при камерите които го могат. Това позволява създаването на ХДР файл от една експозиция, която обаче е с по-голям тонален диапазон от един JPEG, благодарение на спецификата на RAW файловете.

Предимството на този способ е, че премахва проблемите със движещиете се обекти в кадъра.

п.п.
Пионери в HDRI-то всъщност са 3D специалистите, но при тях то се създава и ползва с друга цел, но тук вече някой от 3d-то може да каже повече." - Nixon

Малко примери които могат да ви вдъхновят:
http://www.2photo.ru/2007/05/08/hdr_intererov.html
http://www.pbase.com/gilazouri/

Ако мъжете имаха...

2007-06-29T00:31:00.000+03:00

Просто не знам какво да кажа, като ми порастнат обещавам да ви ги покажа...

Офис треска...

2007-06-28T15:33:00.000+03:00

Дина обеща, че ще ни вози ама още не е. Откакто един ден не успяхме да подкараме Голф-а предложенията замряха. Нищо аз съм упорит, ако не до Лондон то може и до Милано. Като утеха ми остава очакването да се возя на Сузуки. Няма да е Самурай, по-добре и да не е джедай, важното е да си прасе.
*PS - Пипчо умира от кеф на задната седалка, билета е за Барселона...воала
В нашия офис сме широко скроени хора. След тази снимка на Миташки му стана толкова широко, че за пореден път смени своето Рено, естествено с друго, по-ново Рено. Да живее Клиото! Ако искате снимки....Demetrii, where sre you?Тук коментара е излишен, Иванчо и Марийка...новият топ-поп дует е на върха, само с цвета на маникюра няма да се разберем, загубих апетит. Искам нещо огнено-изкрящо, ако може и пламтящо...

По комшийски...

2007-06-28T14:52:00.000+03:00

На първо четене гледайки видеото по Mtv се впечатлих колко са напреднали комшиите румънци. Издирването ми стигна до Simian Mobile Disco, англичани, доста добре комбиниращи различните стилове в ремикси и авторски проекти. Доста ме озадачи фаста, че са си снимали клипа именно в Румъния, горките румънци, не им ли стига гаврата с Борат ами сега и по Mtv ще ги въртят. Важното е пачанга да има. Ние можем да поканим Chemical Brothers да направят някое видео у назе. Ще ги нагостим, напоим и творчеството ще им присвоим!

Джин с тоник...

2007-06-28T01:10:00.001+03:00

Хората се движат, рекламата и тя, но не само напред а и нагоре. Ето едно студио, което наистина прави от тази реклма, движещата се и запомняща се......PSYOP
Като за първи ден и аз май добре се движа...

За Гелето и Ритлите...

2007-06-28T00:37:00.000+03:00

Гелето каза че там било много яко. Ритлите са скали, много яки близо до Мездра, около Лютиброд. Същия Лютиброд дето е на Ромбо къщата...още не съм я виждал ама казват, че и тя била яка. Колко хубави неща на едно място, как да не му се преиска на човек. Предложение се чу за едно пътуване до там. Ако някой беше ме побутнал по-рано можеше и да се събудя на време, но уви сега търсим друга алтернатива за празнуване на рожден ден, просто много късно се сетихме, някой друг път.

*PS - можем да излъжем китайците на Илиянци, че са си у дома, ще им покажем скалите, ще им кажем че е тяхната стена а после ще ги накараме да изядат бездомните кучета...далавера кво.

След залеза...

2007-06-28T00:21:00.000+03:00

Някак си имах нужда от глътка въздух след края на деня, исках залез. В София...малко трудно, но все пак. С малко повече въображение стана нещо, което от високото беше по-скоро като бетонна паяжина погълнала природата в нощта. Струва си от време на време, дори и само заради възгласа: "ехаа, кво е яко от тук". От тук от там, все тая.

Истината боли...

2007-06-27T16:47:00.000+03:00

Ето на какво попаднах лутайки се из нет-а!
Какво стимулира, показва и доказва тази реклама?
Жената пак изглежда определено доста по-привлекателна от който и да е ранобуден "киселяк", пък и й стоят добре тия гащета...

Започна се...

2007-06-27T12:30:00.000+03:00

Началото на "The longest day" е поставено, сега остава да разберем колко ще е дълъг този ден. Вече е лято и денят е порядъчно дълъг, ето и слънцето при мен изгря, дори ми писа преди малко. Сега съм спокоен и щастлив, много щастлив, чувствам се като този човек нагазил в сутрешното слънце, грее и ме топли, обаче е недостижимо. Е поне го има...